[b]ТМЛ 2010
Мили Тошелинки,вчера успешно завърши 29-тата акция от Тошин мост на любовта! Всички с нетърпение чакахме момичетата от Черна гора да ни разкажат и да ни покажат снимки за да станем съпричастни с тяхната емоция. С Исето се потрудихме да преведем разказа за да го прочетете всички и да се принесете за малко там!
Ето и разказа:
Денят беше чудесен и за нас почна много рано. Вече в 8.30 започнахме да опаковаме.Всичко наредихме, натоварихме и тръгнахме на път. Трябваше да минем по заобиколен път, заради някои неща и ни трябваше повече време , но всичко беше наред и пристигнахме навреме. В дома ни чакаха нетърпеливо. На вратата се срещнахме с г-н Зоран- директора на дома и неговите помощници. Заведоха ни в главната сграда и г-н Зоран ни разказа малко за дома, за историята му, за това как е функционирал преди и как сега, за реформите ,които са направили в последните няколко години. Каза ни,че му е много приятно,че сме дошли и че сме избрали точно неговия дом,защото както каза понякога се чувства ‘’пренебрегнат’’, а живеещите в дома най-много се радват когато някои дойде при тях.От 317 човека живеещи в дома само около 10% приемат посещения, семействата на 30-тина от тях идват редовно в дома. Останалите са ,като забравени от света. Дома приема не само пенсионери ,които още са в състояние да се грижат за себе си, а и тежки социални случаи, хора с по-лека или по-тежка форма на изостаналост.В момента около 150 души чакат за място в дома , по думите на господин Зоран, това е незапомнено голям брой.В едната част на болницата са настанени пациенти, които са болни от тежки заболявания и тяхното състояние постепенно се влошава. В този отдел се трудят, колкото се може да им намалят мъката. В момента в дома живее и момиче на 26 години , от северната част на Черна гора – тя боледува от склероза и тумор.Просто защото този дом е единствения в Черна гора, има хора с различни потребности, на различни възрасти,форми,болести и така нататък.Ние се представихме пред тях, обяснихме им какво е Тошин мост на любовта и малко е да се каже,че те бяха възхитени, защото те също много обичат Тоше.След това отидохме на обиколка. Условията в дома са наистина фантастични.Новият обект е завършен 2008 година и всичко функционира напълно. На първия етаж се срещнахме с хора, които страдат от деменция. Всички бяха изумени,че ни виждат, прегърнахме ги и ги целунахме. Някои може да си мислят,че сме членове от техните семейства, кой знае. Една баба през цялото време ме милваше по косата и ми говореше ‘’дойде при баба’’..Много е тежко. Като им обяснихме кои сме,и за какво сме дошли, една баба каза за Тоше ‘’ Да ви е жив и здрав, колко е красив, да се ожени и да има деца . Вероятно това беше най-тежкия момент за нас. Поздравихме се с тях и продължихме нататък. На вторият етаж се помещават неподвижните хора., а на третия-хората с палиативни грижи. Разбира се, знаеха за Тоше. Прекарахме малко време с тях и продължихме. Заведоха ни да ни запознаят с най-старата обитателка на дома. Според документите и списъците, които водят в края на месец Януари тя е станала на 100 години. Г-жа Стефа от Подгорица. Мисля,че никога не съм срещала човек пълен с толкова живот като нея.. Казаха ни,че е искала да дочака миналата Нова година и е останала будна до 6 сутринта.Веднага след като влезнахме в стаята тя се навдигна от леглото да ни пита. Както и всички стари черногорци, веднага ме попита ’’A čegović si ti?’’ – Как ти е фамилията или от кои си. В Черна гора още от фамилното име знаят кой кой е,от какво семейство е, кой му е рода. Бабата разбира се знае всичко и помни.Помоли сестрата да отвори хладилника и да ни даде локум да се почерпим. Обещахме,че ще отидем на празненството, което организират в чест на най-стария обитател на дома.Посетихме още няколко отделения, технически помещения,запознахме се с персонала който работи в дома. Те ни разказваха интересни истории. Иначе жителите на дома са направили декоративни свещи,които се продават и събраните пари се използват за техните излети.Така научихме,че миналата година са ходили да плават. Въпреки че не е било добре прието от околните, на тях им е било хубаво. Точно такива са реформите, които споменах в началото. Целта е дома да е отворен за всички. Да могат хората да излизат, тъй като не отдавна е имало хора ,които от 20 години не са излизали от дома. Сега е по-различно, те обичат някой да дойде при тях, да се запознаят с хората, да ходят на излети.Скоро домът е предоставил всичко необходимо да се изградят керамични съдове.Правят ги хората, които могат да се справят с това..Обясниха ни,че това също е вид терапия. Особенно за тези, които страдат от алкохолизъм.Запознахме се и с госпожа от Подгорица която има около 1000 скока с парашут зад себе си.
Преди да излезем, срещнахме една баба, която от години стои на двора и чака някой да я заведе в родното й място. За нея ни казаха нещо когато дойдохме. Казаха ни ,че тя си няма никого и няма кой да се притеснява за нея , но тя е упорита,че ще си иде у дома. Така е и днес, тя стои и чака превоз. Единственото, което й остава е да се надява, да вярва, да чака… дори когато няма никого.Оставихме дома в тази снимка и си мислихме за нейната борба ,която не престава. Надеждата умира последна. А ние още се надяваме, сънуваме и вярваме,че сме заедно.