Тошин Мост на Любовта България

ТМЛ 2008
Първата акция от поредицата ТМЛ България се е провела в дома в с.Зелениково,на 1.11.2008г.
Ето и разказа за това как е протекъл самият ден.
Тъй като предният път останаха дрешки за по-мънички дечица от тези които бяха в дома,решихме да тях да ги занесем в друг дом в село Зелениково,където децата са до 6 годинки.Саби и Галина днес са ходили и са направили снимки,които щом получа веднага ще ги сложа във форума.Преди малко говорих с Галя,всичко е било толкова прекрасно и целия ден е бил изпълнен с много емоции.Тъй като е нямало много играчки които да занесат в този дом,Саби и колегите й заедно с Галина са събрали сума около 100лв с която са решили да купят играчки.Когато са отишли в магазина са им направили 10% отстъпка с която те са купили още играчки,а най-хубавото от всичко е станало когато продавачът ги е попитал дали искат играчки с лек дефект безплатно.И тогава започнал да пълни чували с играчки и им ги дал.Били са толкова много играчки,повече от тези които са купили!На това ако не му викате чудо не знам какво е..Страшно се радвам че има такива хора все още!
Децата в дома страшно са се зарадвали на играчките,както и преподавателите.А първото име на детенце което са чули Саби и Галя е било... Тодор bglovetose/girl_cry2.gif bglovetose/girl_cry2.gif bglovetose/girl_cry2.gif Не знам просто..всичко е било така странно и в същото време емоционално и истинско[b]

[b]ТМЛ 2009

[b]ТМЛ 2010
През тази година акцията се проведе в гр.Плевен в ДДЛРГ"Детелина".Тогава беше направено дарение мебели за три от стаите на децата.(три гардеробчета и седем легла)!Заедно с международния форум беше събрана сумата от 3229,27лв.Една част от нея беше събрана от българските фенове чрез разпространението на първата книга посветена на техният вдъхновител.За всяко детенце имаше индивидуален подарък.
Ето и справките за това къде са похарчени парите:
2100лв за 7 легла и 3 гардеробчета(фактурата е показана малко по-горе)
338,53лв за играчки,книжки и фулмастери : 140,25лв за лакомства : 60лв за 2 торти 8,20лв за стикери за гардеробчетата
13,00лв шоколадови бонбони
5,00лв панделки за балони
65,00лв завивки и чаршафи

Общо похарчени 2729,98лв.
Към днешна дата разполагаме с остатък от 499,29лв .

Останалите почти 500лв решихме дружно да дарим за кампанията на сайта Сейв Дарина http://www.save-darina.org/content/view/583/182/
за две от децата.

http://bglovetose.fr.yuku.com/topic/436/

diana on 03/28/10 16:53:20
Ето,че дългоочакваният 27 март – денят на нашата акция мина!Нямах търпение да дойде този ден,а на самия 27 не ми се искаше да свършва.Толкова емоции,толкова любов,толкова Тошелинки на едно място,беше наистина вълнуващо.Сега ще се опитам да разкажа и аз как протече този ден.
На 26 март заедно с Искра,Ина и Рени,които пристигнаха по рано подготвихме украсата за Големия ден.Беше доста забавно докато надувахме балоните.Аз и Исето натиквахме бонбоните в балоните, а Ина и Рени ги надуваха.Естествено имаше жертви от балоните.Браво на Исето за идеята да напишем с балони ТОШЕ! bglovetose/clapping.gif След като свършихме с украсата се запътихме към хотела и после към автогарата ,където посрещнахме още една много сладка Тошелинка – Лили. bglovetose/2w39ret.gif И тъй като всички бяхме вече доста изгладнели (чуваше се симфония от стомашни звуци) bglovetose/050.gif отидохме в едно от местните заведения за хапване.Там уговорихме плана за действие за следващия ден – на всеки бе посочена задача за изпълнение.Дойде ред да си пожелаем лека и спокойна нощ и късмет за утрешния ден.
На следното утро аз се разбудих много рано към 6часа,много преди да ми звънне алармата,която бях навила за 8часа.Подготвих играчките и нещата ,които бяха вкъщи за дома,облякох се и чаках да дойде сестра ми с колата за да натоварим нещата и да отидем след това в Михаела за пакетите и другите играчки.Ей тука стана много забавно колата изглеждаше малка за всички неща,Но ние се оказахме инати и успяхме да вместим всичко включително и мен,Михаела,Хриси,сестра ми и шофьора на колата (без него за къде) rolleyes.gif .Няма да ви казвам как сме дишали ,защото бяхме затрупани с пакети и освен това аз трябваше да бъда навигатор ,защото шофьора ни не знаеше пътя.Как го упътвах само ………нагоре…….надясно…..следвай бялата кола………абе падна едно кикотене bglovetose/109414.gif bglovetose/109414.gif bglovetose/109414.gif След като оставихме пакетите отидохме да вземем и тортите.През това време се обадих на Искра ,която заедно с Лили и Ина посрещаха другите сладури на гарата и автогарата. Всички бяха вече тук ,запътили се към дом „Детелина”. Няколко минути по-късно и ние с тортите(само да вметна ,че тортите бяха много красиви,въпреки объркания надпис,но да не издребняваме) бяхме вече горе.Като видях колко Тошелинки бяха се събрали пред дома ,много се развълнувах.
Директорката ни посрещна и ето ,че дойде време за нашето тържество.Децата бяха вече наредени в трепетно очакване да започне празникът и да се раздават подаръците.Но преди това няколко хубави лазарки ни попяха,след това танцуваха.Но празник без торта не е празник,нали?! Извикахме тортата да дойде , изпяхме песента , запалихме „огъня” ,а очичките на децата искряха през цялото време.И дойде ред да раздадем подаръците.Цвети се справи чудесно с тази задача! bglovetose/883767.gif Някъде тук и при мен емоциите взеха връх и очите ми се навлажниха.
Като раздадохме подаръците отидохме да видим креватчетата , които аз бях виждала вече . Много се радвам,че на всички ви харесаха.Като се завърнахме в салона беше започнала вече акцията – „Да спукаме балона и да открием бонбона” bglovetose/partyt10.gif .За децата това беше чудесна игра.Но както винаги хубавите неща минаваха бързо и неусетно.Беше време за обяд,а това значеше ,че е време да се разделим с децата.Те вече бяха наши приятели ,както и всички останали от дома.На тръгване бяхме поканени да отидем пак ,но този път като гости на Дом „Детелина” Плевен.А ние им обещахме ,че могат да разчитат на нас винаги.
След това се отправихме в търсене на местенце ,където да поседнем и да си поговорим за днешния ден,за днешните емоции и чувства и за онзи батко ,който вдъхнови всички ни да даряваме доброта и любов bglovetose/825168.png .Преди това се разделихме с Вики и сестра й Дани,които трябваше да хванат автобуса в 13.30часа.Момичета следващия път няма да се измъкнете така лесно bglovetose/322510.gif bglovetose/93171.gif
Намерихме си местенце на открито и там като седнахме хич не ни се ставаше после.Защо ли?......защото е приятно да бъдеш с хората,с които заедно направихме 27март един магичен ден за децата ,а и за самите себе си.Това ,което искам да ви пожелая сега е да сме здрави и да имаме сили за още много вълшебни дни!!!ЗАЕДНО МОЖЕМ! bglovetose/728637.gif bglovetose/d55fa446-1.gif
Благодаря,че ви има(колкото и изтъркано да звучи)!Благодаря на Тоше,че ме направи част от всичко това

[b]ТМЛ 2011
Шумен и Каспичан бяха избрани за градове в които да се проведе на 02.април 2011 четвъртата поредна акция "Тошин мост на любовта".Тогава бяха подпомогнати ДДЛРГ"СЛЪНЦЕ"-Гр.Каспичан и дом за възрастни хора„Д-р Стефан Смядовски” в град Шумен!
В дома за възрастни хора дарихме апарат за физиотерапевтични процедури, три пейки, няколко пакета с прежда, а всеки един от 110-те мили, възрастни хора получи по пижама, покривка за легло и картичка с лика на Тоше Проески, носеща специално послание, защото „Хуманността години не познава...!”
За децата от дома пък имаше предвидени лакомства, книжки, играчки, обувчици и няколко пакета памперси за най-малките.

В нелеката задача за събирането на средства взеха участие хора от България, Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, но основен източник на финансиране бе благотворителната инициатива на Българският Форум за Тоше Проески „Акция Мартенички”.

http://bglovetose.fr.yuku.com/topic/526/TO-

cresha on 04/05/11 07:34:01

#145 [url]

Сигурно мога да напиша роман за тези 3 вълшебни дни, които ще останат скъп спомен в сърцето ми...
Ние със Славея прекосихме цяла България, за да стигнем до Шумен, но си заслужаваше! В петък сутринта, докато подготвях баницата за из път, Славея сигурно 5 пъти ме попита кога ще стане време да тръгваме... В 13 ч. благополучно се натоварихме в автобуса за София, всяка с по три чанти багаж /прежда за бабите, обувки и книжки за децата/. Оставихме багажа на гарата и се поразходихме малко из центъра на София. Моя приятелка, която работи в магазин за прежди, като разбра за нашата инициатива, ми напълни една чанта, а една виртуална плетачка от фейсбук също се свърза с мен и остави огромна чанта с прежди за бабите. Вечерта в 19ч. се открихме със софийските тошелинки Ина, Искра и Лили и потеглихме за Шумен. Пристигнахме в 1ч. през нощта и ни посрещнаха Нели и Тина. Заведоха ни в къщата на Тина, настанихме се, почерпихме се, поприказвахме си до 3ч. и хайде по леглата, по диваните и по надуваемите матраци... Както се казва: "може да е тясно, но душата ни е широка!" Ако ви кажа, че ме събуди "Тhe hardest thing", ще познаете че сме били заедно с Диди в една стая... Кафенце, баничка за закуска, разпределение на задачите, изчакване на Цвети, Ева и Габи, и хайде по колите. По пътя се оказа, че все пак нещо сме забравили... черешовото дърво...Цвети се върна да го вземе, а ние изчакахме пред дома за деца в Каспичан да се съберем всички. Към обичайните заподозрени - Ина, Искра, Лили, аз, Славея, Диди, Хриси, Нели, Габи, Цвети, Тина и дъщерите й Капка и Габи, Данна с приятелите й Ана и Благо - се присъединиха няколко нови фенове от Шумен / Илиян, Дарина и двама нейни приятели/ и Милена Милчева, която дойде с колата си от Русе. Влязохме в дома за деца и разбрахме, че половината от децата са взети от родителите си за уикенда. Нели успя благополучно да донесе огромната и тежка торта /оцеляла досега от жадните ни погледи/ до столовата. Започнахме да надуваме балони, малките Тошелинки Ева и Габи пренаредиха столчетата в една голяма стая и зачакахме сладурите... С фотоапаратите са заснети всички моменти, но такава светлина озаряваше въздуха, такава енергия се обменяше, че направо сърцата ни туптяха в един специален "тошелински" ритъм! Имахме колкото време искаме да се нагушкаме, да се наприказваме, да си поиграем с балоните, да се снимаме... Аз раздавах от естонските бонбони, и понеже децата бяха малко, им раздавах и за двете им ръчички. Беше много мило да гледаш, как Ева, Славея и Габи гушкат и галят по лицата малките сладури. Те може би не разбираха цялата същност на това да си изоставено дете, но реагираха по детски чисто и невинно и играха с всички дечица... Едно момиченце се разплака, че няма Дядо Коледа, при което веднага викнахме Ина и обяснихме, че тя е Снежанка и ще каже на Дядо Коледа пак да дойде и да донесе много подаръци... Оставихме дечицата да хапнат от тортата и после да обядват. Излязохме навън да засадим черешата и чувахме страхотни викове от дома, когато децата пукаха балоните и пищяха от радост.
За черешовото дърво ни помогна много Благовест, приятелят на Ана, който много вещо изкопа достатъчна дупка, поля обилно с вода и засади черешовото дърво. Закачихме една мартеничка - черешки с надпис Тоше. Всички сложиха по едно камъче около дървото и се снимахме за спомен. Изпяхме и песента "Цреша" и така, удовлетворени и окрилени, потеглихме към Шумен към следващия дом.
Наистина приличахме на кордона на някой президент, когато потеглихме за дома за стари хора с 6 коли... Позабавихме се да натоварим торбите с пижами и шалтета, които бяха надписани поименно и разпределени в четири групи - здрави жени, здрави мъже, болни жени, болни мъже... Още веднъж искам да спомена страхотната организация на шуменската мафия, която се беше погрижила за всичко, включително и за собственоръчното надписване на картичките с лика на Тоше. Аз надписах само две и знам за какво става въпрос... Когато пристигнахме в дома за стари, който се намира на края на града в един запустял район и в близост до циганската махала, се запознахме с директорката, която ни предупреди, че първо ще ни поздравят с подготвена програма и после ще раздаваме дарението. Не случайно мотото на дома е: "Ние стареем, но още умеем!". Посрещнаха ни по стара българска традиция, облечени в народни носии баби и един дядо, с пита, шарена сол и китка здравец, която всички закичихме в косите си. Въведоха ни в една зала, където ни очакваха и една част от възрастните хора. Започна програма, която се състоеше от три листа текст, песни, хорца и сценки. На едно от хорцата, някои от нас станаха и се хванаха на опашката. Това много развесели всички. А на песента "Карамфило, фил, фило, моме" не се стърпях и станах да подпявам заедно с новосформираната група "Мечта". Един дядо с мустаци, който едвам ходеше, излезе да изрецитира свое стихотворение за кризата, а една баба пък се беше вдъхновила от перипетиите с пенсиите и също ни изрецитира своя стих. Въпреки, че бабите с хумор разказваха за нещата от живота, ние всички бяхме много развълнувани и не скривахме сълзите си. Аз седях между две баби, които ме питаха дали плача... После и те се развълнуваха и ми поискаха кърпичката... А най-емоционален момент бяха думите на Цвети за това, кои сме и кой е Тоше. Тук имах чувството, че ще ми се пръсне сърцето... Беше толкова тихо в залата, всички попиваха думите й...
Цвети прочете и посланието на нашите картички - преведен текст на "Сите сме нивни деца". А бабите ни изненадаха с една песен, в която изпяха: "Защото завинаги вие оставате наши деца"... Накрая всички заедно изпяхме без проба, никаква /както казва Тоше за "Bed of roses"/ "Море, сокол пие" и малко от "Зайди, зайди". Бабите ни обещаха за следващия път да ни изпеят още песни, тъй като им подарихме албума "Божилак". Връчихме им физиотерапевтичния апарат и споменахме за трите удобни пейки, които ще се монтират в техния двор. Всички се изненадахме, когато ни подариха и един подарък - настенно пано от клонка и канапени конци. Тъй като аз в последния момент споделих в една група във фейсбук за плетки, че ще даряваме прежда на дом за стари хора в Шумен, се оказа, че 6-7 жени са готови да помогнат. Те имат вече адреса на дома и ще изпращат още прежда. Една жена от Шотландия се свърза с мен и ми е писала, че е изпратила и картичка за Великден и 2 пакета с прежда. Плетящите баби в дома за стари хора лично ми благодариха за това, което правим, защото те досега са разплитали стари пуловери, а сега ще имат нови и шарени прежди да плетат за дечица от близкия дом. Те също са правили мартеници и са ги продали на благотворителен пазар за около 30 лв. Догодина може и тях да ги включим в някоя благотворителна акция МАРТЕНИЧКА.
След като приключи празничната програма, раздадохме всички пакети и на лежащите и болни стари хора. Някои от тях знаеха за Тоше, бяха чували и песента му с Есме Реджепова. Ние със Славея се запознахме с 99-годишната баба Копринка, която всяка сутрин /няма лято, няма зима/ излиза на разходка в гората с песен на уста. Славея й испя "Майка на Марика думаше" и тя й пожела да стане известна само с добри дела...
После се събрахме в канцеларията на дома, домакините ни почерпиха с малка почерпка, опитахме и от пастичките, които бяхме приготвили за там. Разгледахме картичките от международния форум, прочетохме хубавите послания отзад, някои се бяха постарали да напишат няколко думи и на български език. Директорката каза, че за всяко нещо от нашето дарение, ще подготвят протокол и ще ни го предоставят.

[b]ТМЛ 2012
Благотворителната акция от поредицата "Тошин Мост на Любовта"България продължава.През 2012г членовете от форума решихме да подпомогнем дом за деца със умствена изостаналост в с.Петрово,близо до Стара Загора.
На дома бяха дарени климатик,секция и поставка за телевизор,които оборудваха новата занималня на дечицата.Средствата се събраха чрез разпространението на ръчно направени коледни картички и мартенички,както и чрез помоща на държавите от международния форум за Тоше.Разбира се за всяко дете имаше приготвено пакетче с лакомства.

Дойде време да завършим акцията си така както трябва с пълен отчет за похарченото.

Общо събрана сума за акцията - 4099,79 лв, от тях:
картички - 1180,10 лв
календарчета - 19 лв
мартеници - 1358,27 лв
за акцията - 1542,42 лв


Разходите са както следва:

Секция - 640
Табелки - 17.80
Постер 20 лв.
Череша 6 лв.
Торбички, лента за опаковане- 12.50
Пижами - 517+пощ. разходи 11.50
Сладки, сокчета - 77,78 + още 3.60 доп.
Балони 5,10
Торта - 95
Климатик - 1675

или общо похарчена сума 3081.48 лв

Остатък от акцията - 1018,31 лв

Както вече трета година е наша традиция, остатъкът от акцията ще дарим за децата от сайта на http://www.save-darina.org/ - защото знаем, че той се ръководи от хора, на които може да се вярва на двеста процента, че всяка стотинка отива там, където трябва

cresha on 04/17/12 09:39:28
Не знам дали ще мога да си събера мислите и да опиша накратко за тази наша акция...
Още преди да дойде времето за уточняване на коя дата ще бъде, аз бях сигурна, че ще отида! Нали още преди Коледа продавахме коледни картички, после правихме мартенички... Освен това ми се искаше да отида и заради тези, които участваха заедно с нас духом, но нямаше как да присъстват физически на самата акция. Кризата такъв шамар ни удари във финансово отношение, че не знаех откъде да взема пари за пътуването... Милата Еличка даже се замисляла да си отреже косата и да я продаде, но нейна близка й заела парички... Аз пък изплетох две блузки на приятелки срещу заплащане и така успях да си събера парички за пътуването. В крайна сметка тръгнахме с колата на свекъра и свекървата - те решиха да се видят с приятели в Стара Загора. Взех и двете си момичета, защото миналата година Михи не беше с нас в Шумен и сега много настояваше да дойде. Обясних й, че няма да й позволя да влезе с мен в дома за деца, защото не знаех как ще реагира като види тези специални дечица. В интернет влязохме с нея да й покажа деца с увреждания, със синдром на Даун, в инвалидни колички, за да има представа, че има и такива деца. Попаднахме на снимки от други такива дарителски акции, и сега като разглеждам нашите снимки, разбирам, че ние всъщност направихме празник за тези специални дечица и те искрено са се забавлявали, доколкото са разбрали какво се случва около тях. Тъй като и Оля дойде с малката си дъщеричка Цвети, те двете с Михи по време на самата акция ни изчакаха отвън в колата, бяха си пуснали Тоше и са си пяли в дует...)) Славея обаче настоя да дойде с мен /обясни ми, че пише книга и един от героите в нея е с особен характер/, защото искаше да опознае тези дечица. Тя се държа невероятно добре по време на самата акция, раздаваше сърчица, лакомства, снима се с който желаеше, въобще подходи много зряло... А аз не успях да се разплача /въпреки, че на детски тържества винаги плача/. Някак си, събрах в себе си всички сили и се мотивирах, че Тоше не напразно е живял, не напразно ни е събрал да раздаваме добро... Да, ние бяхме събрали средства за дарението. Да, бяхме се организирали откъде ли не /Кюстендил, Благоевград, София, Русе, Монтана, Плевен, Велико Търново, Шумен, Асеновград, Пазарджик, Пловдив и Стара Загора/, за да дойдем на място. Да, в този Тошин мост на любовта участваха с картички, средства, закупуване на мартенички, коледни картички и великденски пачуърк-нещица невероятно много хора по целия свят. Но когато влязохме в столовата на дома за деца и зачакахме да дойдат децата, малко ми се сви сърцето... Данна и Диди ми казаха, че трябва да кажем няколко думи и че ще се справя аз с тази отговорна задача...)) Нали я нямаше Цветка с нас, която миналата година в Каспичан и Шумен очарова всички със своята импровизирана реч. Мога да кажа, че аз за първи път трябваше да държа реч пред непознати /по принцип отбягвам тази роля, тъй като много се вълнувам и гласът ми трепери/. Но този път някак си нямах време да се разколебавам, бях решила за себе си, че ще се справя. Че ще стисна силно с ръцете си голямото лого на акцията ни с лика на Тоше и така децата ще го гледат колко е усмихнат и ще го запомнят, а в същото време той ще ми помага да не се вълнувам... И аз им разказах приказка - че имало някога едно слънчево момче, което като запеело и птичките стихвали, цветята в полето разцъфвали. И това момче много обичало децата и правело доброна всекиго. А сега и ние сме дошли при тях да направим добро и да попеем. Попитах децата дали искат да чуят някоя негова песен и дали искат и те да изпеят нещо. И така импровизирано се получи един много непосредствено и искрен контакт между нас и децата. Те почнаха да излизат едно по едно. Първо едно момиче със синдром на Даун излезе и запя поклащайки се в ритъм "Назад, назад, моме Калино". Аз съответно веднага подхванах с нея и изпяхме заедно два куплета. После излезе още едно дете и запя "Хубава си, моя горо" . И пак аз запявах заедно с него. Чухме и "Йовано, Йованке" и "Лудо младо". Имаше две момичета, които не отгатнах какво пееха /възможно е и поп-фолк да беше песента, а е възможно да не съм познала, защото трудно им различавах думите/ ) .Всяко дете получаваше своята огромна порция аплодисменти от всички нас! Дойде ред и ние да изпеем нещо, и понеже не бяхме репетирали предварително, не знам как сме изглеждали отстрани, но важното е, че пяхме със сърце! ))) Изпяхме "Майка на Марика" и "По тебе". Този път децата ни ръкопляскаха.
После пуснахме концерт на Тоше на телевизора, започнахме да надуваме балони. Раздадохме лакомства на всички. Децата ядяха като невиждали храна, целите им пръсти и усти бяха с шоколад, но не отказваха да си вземат от мен по едно сърце. Бях направила от моите картонени сърца, само че този път без снимка на Тоше, а само с цитат отзад, който е на нашите тениски. Децата държаха сърцата до своите сърца и не видях нито едно хвърлено на земята сърце... Забелязах, че имаше деца, които не отлепяха очи от екрана на телевизора и бяха като хипнотизирани от Тоше. Директорката ни попита дали ще й оставим този диск и ние я уверихме, че е подарък! Някои деца се опитваха да пеят на припевите песните на Тоше, всички се държахме за ръце и въобще, бяхме на един импровизиран концерт на Тоше и той от екрана много ни се радваше!!! Едно момиче постоянно ме питаше как се казвам, все не можеше да запомни името ми Оксана. Едно друго момиче ме издърпа настрана и ме доведе да три момиченца в инвалидни колички, запознахме се и те се напреварваха една през друга да ми разказват какво умеят, какви песни знаят. Попяхме и с тях. А едно по-голямо момче непрекъснато искаше да се снима с някого и после да види дали се е получил добре кадъра. Разбира се, директорката ни предупреди, да не качваме после снимки, които са с техните лица отблизо, защото е забранено. Като излизахме, момичето, на което не запомних името /въпреки че и аз два пъти я питах, но тя беше от ромски произход и имаше странно име, а не знам дали и не се представяше за по-интересно с друго име/, отново ме попита как се казвам. Този път аз й предложих да ми измисли едно име, което ми подхожда и така да ме запомни... Тя помисли малко и после ме нарече "Събота"... Имаше резон в това, нали беше събота... А и индианците имат такива имена на предмети, дни и т.н. Така че, в този ден бях Събота, или нагалено Съби...)))
Възпитателите и директорката бяха много впечатлени от нас, от това че сме много млади, че сме усмихнати, че имаме благородна кауза. Личеше си, че ни гледат с възхищение... Не знам, може би някои от тези деца въобще не разбраха нищо, защото поради болестта си и уврежданията те са наполовина хора, наполовина просто съществуват... Но всяко живо същество има нужда от сърдечен контакт и ние успяхме в този съботен пролетен ден да подарим своите усмивки, своите прегръдки и ... песните на Тоше...