Индекс
Вход
Разказа е на Окси от 16.октомври 2010
Момичета и момчета, не спирам да разказвам какъв емоционален ден беше 16-ти октомври за мен!
Първо, още в петък разбрах, че с автобус до София ще пътува Христина от Симитли, която досега не се е срещала на живо с никой от форума. Тъй че, не се двуомих и реших да пътуваме заедно с нея и с моите момичета. Двата часа път минаха неусетно в приказки. Първото, което Тини ме попита, бе дали съм виждала на живо друга Тошелинка или Тошелин, при което аз й разказах за нашето пътуване до Крушево с Нели и Васко. От разказите й разбрах, че е много мило и добро момиче, което познава песните на Тоше още от първото завъртане на "Магия" по Балканика. Разбира се, такива емоции не могат да се опишат с думи, но тя трудно понася всеки 16-ти октомври и сега беше решила да се запознае с нас и заедно да преживеем тази съдбовна дата.
Толкова въодушевено си говорехме, че една жена в автобуса зад нас се намеси в разговора ни и поиска да узнае повече за Тоше, обеща, че ще запали свещичка в църква в София. Тази жена се оказа учителка и ходи да помага в свободното си време в клира на църквата в нашия квартал Струмско, в Благоевград. Сподели, че от много време обмисля да събира дечица, които играят пред къщите и блоковете и да им чете приказки и истории, а нашия поп й е предложил стаята за кръщенки в църквата, като и той може да се включва с разкази от вероучението. Разбира се, тя осъзнава, че това е много отговорна задача, но си струва да се опита. Все пак децата са най-чистите създания, и ако родителите се прибират уморени от работа и не искат да им обръщат внимание, те могат да се събират веднъж в неделя в църквата и да научават повече за света, за историята, за доброто и позитивните ценности...
Пристигнахме в София първи и оставихме Тини да се намери с Ина и другите пристигащи Тошелинки, а аз бях обещала да се видя с една моя съученичка в София, която ни заведе до паметника Левски, запалихме една свещичка в храма "Александър Невски", минахме покрай няколко театъра и видяхме отпечатъците на няколко актьори от театър 199. Нали моите дъщери не се идвали да се разхождат в София, сега всичко им беше много интересно. Хапнахме в близкия "Мак Доналдс" и се запътихме към църквата "Св. седмочисленици". Отвън имаше групичка, между които познах само Исето и Роси /от снимките/, запознах се с Рали и Линда, с Даниел. Изчакахме да дойдат всички, които са се събрали на гарата и така се запознах с Вики и сестра й Дани, Ина, Рени и Диана. Малко по-късно дойдоха Хриси с Дана и приятеля й Милко, дойде и Теди. Всички заедно влязохме в църквата, подредихме всичко необходмо за литургията, аз добавих още една снимка на Тоше до тази, която носеше Ина. Роси беше разпечатала малка снимка на Тоше върху картонени сърчица и така всеки си взе по едно. Заедно със запалената свещичка държахме лика на Тоше в ръцете си и така той беше навсякъде в църквата. Всички се съблякохме по тениските на форума, една жена от църквата си помислила че сме от един клас ученици... Друга жена разпита кое е това момче от снимките, натъжи се като разбра, че е починало и се прекръсти с "Бог да го прости!". Аз знаех, че няма да ни разрешат да снимаме в църквата, но ми се искаше да снимам подредената масичка за литургията на Тоше. И знаете ли, ръката ми затрепери, опитах да фокусирам, но и двете ми ръце затрепераха... Такива работи не ми се случват често... Михи, мойта дъщеря, се справи по-добре от мен със снимката. Започна литургията, разбрах от Тини, че попът много е разпитвал кой е Тоше, какви сме му ние и защо искаме литургия в негова памет. Както и да е, струва ми се, че той ще си спомня дълго за нас... Видях как той внимателно гледаше нашите сериозни или разплакани лица, които се молеха съвсем искрено и чисто. За някои от нас беше трудно да чуят произнасянето на името Тодор в църква...
След литургията раздадохме житото, питката, кифличките, желираните бонбонки, медените сърчица, крушевския локум, виното и напитката Sinalco сред всички присъстващи. Кулинарките Рали и Роси се бяха справили отлично и с любов към днешното събитие.
После се снимахме пред църквата със сърчицата и снимката на Тоше в ръце. Започнахме да надуваме шарени и бели балони, завръзвахме сърчица за връзчицата им. Диана извади куфара с мечти и всички ахнахме, бяхме изненадани от резултата! Взехме си късметчета естествено, аз си взех от всички цветове по едно:
- "човек може да живее без приятели, но по-пусто живее..."
- "И не се страхувам да летя не, не..." /Glide/
- "Трябва ни спокоен сън, невинност.
Да няма страх и сълзи,
всичкото зло да изчезне
да няма тъжен ден за нас." /За овоj свет/
- "Не наранявай тези, които обичаш! Рано или късно - както куршум от пистолет, някои неща не могат да бъдат върнати! С думи, които никога не си казвал или си казал, но не си имал предвид. Толкова е сигурно, колкото звезди има над нас, че ти ще нараниш този, когото обичаш!... Не наранявай тези, които обичаш!"
- "Любовта е вълшебна птица!
Навсякъде лети, утеха търси.
Далечни хора, далечни лица
толкова си ми нужна,
о, любов моя!" /Го молам ноква небото да ми те врати/
Диана, тази малка фея, беше сложила и бонбонки във вътрешните джобове на куфара и аз си изтеглих едно бонбонче с черешки... Нали съм с името Cresha във форума, неизбежно ме съпътстват знаците на черешата в моя живот...
Въпреки дъждовното време, решихме да не се преместваме в Борисовата градина, тъй като започнахме да спираме преминаващите хора и да ги даряваме с усмивка, сърце и късмет от куфара с мечти. Малките дечица дарявахме с балони. За съжаление малко майки бяха извели децата си в това време, но пък успяхме да ги зарадваме. Още е пред очите ми, как Цвети ни направи изненада и се появи сред нас, после много активно /като тайфун/ се включи, спря едно момченце с тротинетка, завърза му балонче и то подкара тротинетката с развяващо се балонче и сърчице след него... Куфарчето с мечти го носеха ту Данна, ту Рени, ту още някой. Спирахме хората, а и някои се спираха без да ги подканяме. Видях само едно семейство да ни подминава с уверението, че си имат мечти и не им трябват други, повечето хора се спираха, взимаха си късметче, зачитаха се в думите на Тоше, усмихваха се като им подавахме сърчице. Моите щерки се включиха активно в раздаването на сърчица и балони. Накрая дори се наложи да купувам чорапки, за да подсушим мокрите крака от джапането в локвите... Но те не усещаха тихо капещия дъжд, бяха се заели с мисията да усмихнат всички преминаващи хора. Даже се обзалагали коя повече сърчица ще раздаде и кой по-намръщен и сериозен човек ще предизвикат да се усмихне...
Оказа се, че за литургията са разбрали освен нас, други трима мъже. Даниел, който отскоро слуша песните на Тоше, регистрирал се е във форума и излязъл от работа за малко, за да се запознае с нас и да присъства на литургията. Другите двама мъже бяха репортер от БНР и водещ от "Иде нашенската музика" - те бяха фенове под прикритие, искали да поканят Тоше още докато бил жив в телевизията, но уви, не успяли... Разпитаха и мен, как съм разбрала за Тоше и май ме записаха за радиото. Разказах, че за мен Тоше не е само красив певец, в който се влюбват феновете. Аз като майка се възхищавам на доброто, което е правел за децата в домовете и въобще на всички, които е срещал в живота си. Бил е хем обикновен човек, хем необикновена личност. Казах им и че не съм срещала друг такъв певец така да изпее македонските народни песни, както той в "Божилак".
Друго много важно нещо, което ще запомня от този ден, е че се запознахме с Теди, който е катастрофирал преди време с мотора си и сега беше дошъл с нас под дъжда. Той сподели, че много се движи, но сега е останал до край с нас да участва в раздаването на мечти. Данна му подари от името на форума нашата книга "Любов без граници". Неусетно стана време да хващаме автобуса за Благоевград и Теди предложи да ни закара до гарата. За първи път се возихме в кола пригодена да се кара с ръце, и Теди много бързо и внимателно ни закара, за което му благодаря специално!
Тръгнахме си, заредили до максимум батериите си, толкова силно съм гушкала само децата си, както се нагушках с всички вас! Вече зад профилите и аватарите в главата ми ще стои визуализацията на прекрасни хора с богати души, с които споделихме 16-ти октомври заедно - Вики, Дани, Искра, Хриси, Ина, Рени, Диди, Роси, Рали, Линда, Данна, Теди /дано не пропуснах някой/!
P.S. Като се прибрахме вкъщи, наготвих вкусна вечеря за мъжете и си пуснахме македонската телевизия - даваха филм за Тоше и неговия албум "Божилак". Пяхме цялото семейство "Йовано, Йованке", "Ако одам во Битола", "Море, сокол пие"... Запомних думите на една жена в телевизионното студио, която сравни Тоше с явлението дъга, което се появява за кратко на небето, но блести с всички цветове на божествената си палитра...
Разбрах и, че Ели от Кюстендил беше видяла за кратко красива дъга след дъжда в този ден...
Вярвам, че ще запомним този 16-ти октомри, в който заедно се молихме в църквата за нашия ангел и дарявахме на непознати хора усмивки и малко блясък за утре!
Момичета и момчета, не спирам да разказвам какъв емоционален ден беше 16-ти октомври за мен!
Първо, още в петък разбрах, че с автобус до София ще пътува Христина от Симитли, която досега не се е срещала на живо с никой от форума. Тъй че, не се двуомих и реших да пътуваме заедно с нея и с моите момичета. Двата часа път минаха неусетно в приказки. Първото, което Тини ме попита, бе дали съм виждала на живо друга Тошелинка или Тошелин, при което аз й разказах за нашето пътуване до Крушево с Нели и Васко. От разказите й разбрах, че е много мило и добро момиче, което познава песните на Тоше още от първото завъртане на "Магия" по Балканика. Разбира се, такива емоции не могат да се опишат с думи, но тя трудно понася всеки 16-ти октомври и сега беше решила да се запознае с нас и заедно да преживеем тази съдбовна дата.
Толкова въодушевено си говорехме, че една жена в автобуса зад нас се намеси в разговора ни и поиска да узнае повече за Тоше, обеща, че ще запали свещичка в църква в София. Тази жена се оказа учителка и ходи да помага в свободното си време в клира на църквата в нашия квартал Струмско, в Благоевград. Сподели, че от много време обмисля да събира дечица, които играят пред къщите и блоковете и да им чете приказки и истории, а нашия поп й е предложил стаята за кръщенки в църквата, като и той може да се включва с разкази от вероучението. Разбира се, тя осъзнава, че това е много отговорна задача, но си струва да се опита. Все пак децата са най-чистите създания, и ако родителите се прибират уморени от работа и не искат да им обръщат внимание, те могат да се събират веднъж в неделя в църквата и да научават повече за света, за историята, за доброто и позитивните ценности...
Пристигнахме в София първи и оставихме Тини да се намери с Ина и другите пристигащи Тошелинки, а аз бях обещала да се видя с една моя съученичка в София, която ни заведе до паметника Левски, запалихме една свещичка в храма "Александър Невски", минахме покрай няколко театъра и видяхме отпечатъците на няколко актьори от театър 199. Нали моите дъщери не се идвали да се разхождат в София, сега всичко им беше много интересно. Хапнахме в близкия "Мак Доналдс" и се запътихме към църквата "Св. седмочисленици". Отвън имаше групичка, между които познах само Исето и Роси /от снимките/, запознах се с Рали и Линда, с Даниел. Изчакахме да дойдат всички, които са се събрали на гарата и така се запознах с Вики и сестра й Дани, Ина, Рени и Диана. Малко по-късно дойдоха Хриси с Дана и приятеля й Милко, дойде и Теди. Всички заедно влязохме в църквата, подредихме всичко необходмо за литургията, аз добавих още една снимка на Тоше до тази, която носеше Ина. Роси беше разпечатала малка снимка на Тоше върху картонени сърчица и така всеки си взе по едно. Заедно със запалената свещичка държахме лика на Тоше в ръцете си и така той беше навсякъде в църквата. Всички се съблякохме по тениските на форума, една жена от църквата си помислила че сме от един клас ученици... Друга жена разпита кое е това момче от снимките, натъжи се като разбра, че е починало и се прекръсти с "Бог да го прости!". Аз знаех, че няма да ни разрешат да снимаме в църквата, но ми се искаше да снимам подредената масичка за литургията на Тоше. И знаете ли, ръката ми затрепери, опитах да фокусирам, но и двете ми ръце затрепераха... Такива работи не ми се случват често... Михи, мойта дъщеря, се справи по-добре от мен със снимката. Започна литургията, разбрах от Тини, че попът много е разпитвал кой е Тоше, какви сме му ние и защо искаме литургия в негова памет. Както и да е, струва ми се, че той ще си спомня дълго за нас... Видях как той внимателно гледаше нашите сериозни или разплакани лица, които се молеха съвсем искрено и чисто. За някои от нас беше трудно да чуят произнасянето на името Тодор в църква...
След литургията раздадохме житото, питката, кифличките, желираните бонбонки, медените сърчица, крушевския локум, виното и напитката Sinalco сред всички присъстващи. Кулинарките Рали и Роси се бяха справили отлично и с любов към днешното събитие.
После се снимахме пред църквата със сърчицата и снимката на Тоше в ръце. Започнахме да надуваме шарени и бели балони, завръзвахме сърчица за връзчицата им. Диана извади куфара с мечти и всички ахнахме, бяхме изненадани от резултата! Взехме си късметчета естествено, аз си взех от всички цветове по едно:
- "човек може да живее без приятели, но по-пусто живее..."
- "И не се страхувам да летя не, не..." /Glide/
- "Трябва ни спокоен сън, невинност.
Да няма страх и сълзи,
всичкото зло да изчезне
да няма тъжен ден за нас." /За овоj свет/
- "Не наранявай тези, които обичаш! Рано или късно - както куршум от пистолет, някои неща не могат да бъдат върнати! С думи, които никога не си казвал или си казал, но не си имал предвид. Толкова е сигурно, колкото звезди има над нас, че ти ще нараниш този, когото обичаш!... Не наранявай тези, които обичаш!"
- "Любовта е вълшебна птица!
Навсякъде лети, утеха търси.
Далечни хора, далечни лица
толкова си ми нужна,
о, любов моя!" /Го молам ноква небото да ми те врати/
Диана, тази малка фея, беше сложила и бонбонки във вътрешните джобове на куфара и аз си изтеглих едно бонбонче с черешки... Нали съм с името Cresha във форума, неизбежно ме съпътстват знаците на черешата в моя живот...
Въпреки дъждовното време, решихме да не се преместваме в Борисовата градина, тъй като започнахме да спираме преминаващите хора и да ги даряваме с усмивка, сърце и късмет от куфара с мечти. Малките дечица дарявахме с балони. За съжаление малко майки бяха извели децата си в това време, но пък успяхме да ги зарадваме. Още е пред очите ми, как Цвети ни направи изненада и се появи сред нас, после много активно /като тайфун/ се включи, спря едно момченце с тротинетка, завърза му балонче и то подкара тротинетката с развяващо се балонче и сърчице след него... Куфарчето с мечти го носеха ту Данна, ту Рени, ту още някой. Спирахме хората, а и някои се спираха без да ги подканяме. Видях само едно семейство да ни подминава с уверението, че си имат мечти и не им трябват други, повечето хора се спираха, взимаха си късметче, зачитаха се в думите на Тоше, усмихваха се като им подавахме сърчице. Моите щерки се включиха активно в раздаването на сърчица и балони. Накрая дори се наложи да купувам чорапки, за да подсушим мокрите крака от джапането в локвите... Но те не усещаха тихо капещия дъжд, бяха се заели с мисията да усмихнат всички преминаващи хора. Даже се обзалагали коя повече сърчица ще раздаде и кой по-намръщен и сериозен човек ще предизвикат да се усмихне...
Оказа се, че за литургията са разбрали освен нас, други трима мъже. Даниел, който отскоро слуша песните на Тоше, регистрирал се е във форума и излязъл от работа за малко, за да се запознае с нас и да присъства на литургията. Другите двама мъже бяха репортер от БНР и водещ от "Иде нашенската музика" - те бяха фенове под прикритие, искали да поканят Тоше още докато бил жив в телевизията, но уви, не успяли... Разпитаха и мен, как съм разбрала за Тоше и май ме записаха за радиото. Разказах, че за мен Тоше не е само красив певец, в който се влюбват феновете. Аз като майка се възхищавам на доброто, което е правел за децата в домовете и въобще на всички, които е срещал в живота си. Бил е хем обикновен човек, хем необикновена личност. Казах им и че не съм срещала друг такъв певец така да изпее македонските народни песни, както той в "Божилак".
Друго много важно нещо, което ще запомня от този ден, е че се запознахме с Теди, който е катастрофирал преди време с мотора си и сега беше дошъл с нас под дъжда. Той сподели, че много се движи, но сега е останал до край с нас да участва в раздаването на мечти. Данна му подари от името на форума нашата книга "Любов без граници". Неусетно стана време да хващаме автобуса за Благоевград и Теди предложи да ни закара до гарата. За първи път се возихме в кола пригодена да се кара с ръце, и Теди много бързо и внимателно ни закара, за което му благодаря специално!
Тръгнахме си, заредили до максимум батериите си, толкова силно съм гушкала само децата си, както се нагушках с всички вас! Вече зад профилите и аватарите в главата ми ще стои визуализацията на прекрасни хора с богати души, с които споделихме 16-ти октомври заедно - Вики, Дани, Искра, Хриси, Ина, Рени, Диди, Роси, Рали, Линда, Данна, Теди /дано не пропуснах някой/!
P.S. Като се прибрахме вкъщи, наготвих вкусна вечеря за мъжете и си пуснахме македонската телевизия - даваха филм за Тоше и неговия албум "Божилак". Пяхме цялото семейство "Йовано, Йованке", "Ако одам во Битола", "Море, сокол пие"... Запомних думите на една жена в телевизионното студио, която сравни Тоше с явлението дъга, което се появява за кратко на небето, но блести с всички цветове на божествената си палитра...
Разбрах и, че Ели от Кюстендил беше видяла за кратко красива дъга след дъжда в този ден...
Вярвам, че ще запомним този 16-ти октомри, в който заедно се молихме в църквата за нашия ангел и дарявахме на непознати хора усмивки и малко блясък за утре!
