Тоше-партита/Тошелински срещи

Тоше-парти в Студентски град

Stelly Nov 14 09 10:08пм

Tags : None

Здравейте малки и големи, нямаше ме известно време обаче идвам с хубави новини! Мой приятел организира всяка година Балкански партита в различно заведение в студентски град, които са доста посештавани, главно от македонците в софия, стават наистина големи купони Наскоро обаче ще има много хубава изенада, организира Тоше party , което ще е в близките 2 седмици, в Cotton club! ще ви пиша допълнително за дата ! това е нещо което съм сигурна, че много хора са чакали, ще е в една от най-хубавите дискотеки в студентски град, не в някоя гадна кръчма, купона ще си заслужава, ще има изненади, които обаче няма да издавам) НАДЯВАМ СЕ ДА ДОЙДАТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА!!! Наистина ще е страхотно, не е нужно да ви обяснявам, всички знаете за какво става на въпрос! Единственото условие е че трябва да сте пълнолетни, знам че има мн под 18 тук, но няма как това да отпадне като забрана!! Нека всички които ще могат да дойдат да пишат!!!!!!!!!!!

diana Nov 30 09 1:12 AM

Тоше-партито мина ,бях там заедно с две Тошелинки.Мястото беше чудесно,страхотен клуб.Единствената ми забележка е към организаторите ,да си спазват това ,което са рекламирали.Същинското Тоше-парти започна към 01.30ч до 03.00 след което имаше "кратка пауза", и след това пак Тоше.Но аз и другите две Тошелинки решихме да си тръгваме към 04.00ч и затова не успяхме да чуем втората част от Тоше-партито.Въпреки това успяхме да си попеем (някои пресипнахме даже) и леко да се "покълчим".
Това е , хубаво беше ,но малко

Среща на феновете на Тоше, Велико Търново 2009г.[/color]

Алекс Sep 7 09 11:11 AM

Вчера бях започнала да разказвам,но просто нямах сили да продължа - бях като парцал.
Аз първо се видях с Цвети и Еви.Оказа се,че другото момиче на масата било Габи,ама нали съм си шматка,така и не разбрах тогава.
Събрахме се на паметник "Майка България".Когато отидохме аз и Дидка,там вече бяха Пети и Исето.Дойдоха Габи,Цветка и Еви,по-късно и Ини и Мимчето.Мадам Дани си закъсня,ама простено и е,какво да я правим.Тръгнахме покрай Централна поща към старата част на града - квартал Варуша.Минахме по Самоводската чаршия и още тогава решихме,че когато се връщаме там ще пием кафе (или бира ).Да отбележа,че за мъките,които понесе Еви с нас (горкото дете,разнасяхме го като... не знам и аз какво) получи кукла от майка си,която така и не разбрахме как я кръсти. Аз лично в момента,в който седнах на пейките сред момичетата усетих една магия.Бях много притеснена как ще ме приемат и така нататък.И може би от притеснение се излагах максимално.Но пък и същевременно усещах някакво сладко напрежение,не бих могла да го обясня.По-късно се отпуснах,но това не ми попречи да се лигавя и да си простея.Отидохме на църква(имаме снимки там,ще ги получите малко по-нататък).После вече с последни сили се върнахме в кафенето.По пътя им бях пуснала Maкедонија навива за вас с надеждата някой да запее,ама май само аз си грачех.Там последва серия лигавщини Дани ни пусна Скопие 2006,беше невероятно.Странно беше на някого телефона да звънне и ти да започнеш да се озърташ дали не е твоят.(Тук искам да вметна,че Исето има страхотни сини очи,ама ги крие...По молба на Цвети ги видяхме,иначе...Нямаше да ги видим! )
Платихме сметката и решихме да отидем на някое спокойно местенце.Купихме си вода,чипсове и други нездравословни простотийки.Отидохме на паметника Асеневци или така наречените Конници.Там имаше чешма,на която си оставихме Синалко-то(Цвети,още веднъж евала за подаръка,който ни направи! )Всеки се озърташе да види,капачките там ли са,т.е. да не би някой да си го е харесал... Седнахме под един бор и Цвети остави Еви да си почива.Там Дани пусна музика от "лагерния лаптоп",както беше наречен в последствие.А да вметна,че на отиване печеше като в пустиня,обаче Дани ни накара да го погледнем от друга страна - най-хубавото слънчице ни се усмихваше и тази усмивка озаряваше всичко.
По-късно кака ви Алекс пак се изцепи,реши да крещи "Тоше",ама заедно с другите момичета и то на мост над река Янтра.Е,да...Ама не крещяхме,така и не ми позволиха. Та после под борчето пяхме,смяхме се... Говорихме си за Тоше и смея да твърдя,че усетих едно душевно спокойствие,което не бях изпитвала от месеци.Сред тези хора,аз се чувствах необяснимо добре и не исках това никога да свършва.Исках при нас да са още приятели,още членове на Тошиното ни семейство и времето да спре под това борче.Вдигнахме наздравица със Синалко ( напитката на боговете - т.е. ние ) и си пожелахме винаги да сме заедно и да успяваме във всяко едно начинание,за да накараме това слънце винаги да грее с пълна сила и да се гордее с нас. Обмислихме някои идеи за тениски и благотворителните акции.Поговорихме и за последната акция,което бе правена.С две думи идеите ги поддържаме момичета,аз вярвам,че заедно ще успеем.
Първо си тръгна Габи,за което аз и се сърдя! След нея и Пети и Исето... Ние останахме до 18:30,после викнахме 10-то поред такси и си тръгнахме... Не исках това да свършва,но всичко хубаво има край.Разказах на шофьора със сълзи на очите,за какво сме събрани,като имах желанието да го накарам да обърне колата и да се върна.За съжаление не можех,вечерта ми беше после ужасна...Много по-щастлива щях да бъда с момичетата.Ако някой се сеща за още неща,а то има...Нека разказва,аз бях прекалено "суха" с разказа си. ВЕ САКАМ!!!

irenap Sep 7 09 8:28 PM[/b]

Оставям разказите на тези, дето по-добре разказват. Алекс много добре го е описала, а романа на Цвети, го чакаме с нетърпение.
Аз само ще кажа, че и на мен ужасно ми се искаше да си останем там под онези борчета и денят да не свършва.

Качвам Ви част от снимките. Има още, но ще ги добавя, като ми ги прати Цвети след няколко дни.

https://2img.net/h/oi27.tinypic.com/easj83.jpg
https://2img.net/h/oi26.tinypic.com/k03dr4.jpg
https://2img.net/h/oi27.tinypic.com/fvaih3.jpg
https://2img.net/h/oi29.tinypic.com/ev4ei0.jpg
https://2img.net/h/oi31.tinypic.com/9u6fj4.jpg
https://2img.net/h/oi25.tinypic.com/2ds4u2d.jpg
https://2img.net/h/oi26.tinypic.com/ac8rxl.jpg
https://2img.net/h/oi31.tinypic.com/2pq9z7p.jpg
https://2img.net/h/oi26.tinypic.com/280oys3.jpg
https://2img.net/h/oi29.tinypic.com/2djb4f5.jpg
https://2img.net/h/oi25.tinypic.com/4qm07p.jpg
https://2img.net/h/oi25.tinypic.com/df9i0z.jpg
https://2img.net/h/oi25.tinypic.com/2uzar02.jpg

PeTiNKa Sep 7 09 11:25 PM

Преживяването беше много хубаво. Видяхме се само за няколко часа, но затова пък си изкарахме супер. И все пак мисля, че най-хубавата част беше най-непринудената, най-непредвидената, а именно при борчетата. Там, сред природата, доколкото може да се каже така, успяхме да се сближим повече. Стояхме там, говорехме си, слушахме Тоше, ПОПЯХМЕ!!! Много е хубаво като виждаш в хората около теб това, което и ти сам чувстваш, като чуваш как всички пеят песните на Тоше.

tsvete Sep 8 09 11:23 AM

И така...На 5.09.09г. около 8.30ч. сутринта слязохме на гарата в Търново(аз,Ева и Габи).Насочихме се посока центъра и пристигнахме там достатъчно рано,за да поседнем в едно кафене,където да хапнем и да пийнем(още тогава ми се пиеше бира ,ама се задоволих с фреш).Предложих на Габи да напиша един смс на Алекс къде сме и изненадващо за мен след малко тя се появи.Познахме се,прегърнахме се,целунахме се(умишлено постоянно си слагах червило,за да им оставям по бузките,хи-хи),но Алекс каза,че бърза,за да вземе"момичето с питката"-Диана и замина.В уречения час с Габи тръгнахме към мястото на срещата.Алекс,като домакин,посрешаще всеки.Вече бяха пристигнали част от Тошините хубавици,с които също ми беше драго да се запозная(и да им изцапам бузките).Тук обаче давам черна точка на Дана,защото тя доста закъсня,ама тя после натрупа мнооого червени,така че черната се изгуби .Кокато дойде стана любимата кака на Ева и детето не я остави през целия ден.В крайна сметка се оказа,че питка няма,защото от чакане е превтасала,но Дани обеща за другия път.Пък и момичето е толкова сладко,че как да му се сърдиш за такова нещо... .Попитах какъв е планът за деня и след като ми разясниха къде ще ходим ми се наложи да си сменя обувките,а малко по-късно и полата...Представете си какво ни бяха подготвили!Бяхме готови да тръгваме,но тогава,както и през целия ден,им се наложи да се съобразяват с Ева,а тя тъкмо си беше полегнала да си почине на една пейка.Та,изчакахме го детето и ни поведоха към една църква,където всички заедо да се помолим за здраве и да запалим свешичка за Тоше.Пътят до там не беше лек(пък и бях толкова жадна ),нали знаете-баирчета,тесни тротоарчета и улички.Аз носех доста багаж,но всяка предложи помощта си,за което им благодаря и успяхме да стигнем до Божият дом.А там....гледката беше прекрасна и вобще не съжалявам,че не отидохме до най-близката църква,защото си заслужаваше вървенето под жаркото слънце.Напълнихме си очите и сърцата с невероятния пейзаж и влязохме в храма.След това отидохме в едно заведение(ооо,благодат...),където трябваше да поразчупим малко срама,защото повечето все още бяха някак си плахи и неразговорливи.Там Дана ни пусна Тоше,но ние(по-точно аз) го заглушавахме от бърборене,което си е напълно нормално-нали за това сме се събрали!Споделих на момичетата за едни мои проблеми(свързани с компютрите ) и,че ми трябва помощ,а те, миличките, всичките се отзоваха,е,позасмяха се на компютърната ми неграмотност.Тук искам да благодаря на Ина,която се зае с изготвянето на нужните ми неща.Благодаря,Ина!Та,поговорихме си-за Тоше,за Адрияна(колкото и на някои да не им се искаше),за Крушево и след това се запътихме към предварително определеното място,а именно:някъде,където има природа и чешмичка(да си изстудяваме Sinalco-то,не за друго ).По пътя за там минахме през един мост и искам да разясня защо не се съгласих с дружното викане:"ТОШЕ".Все пак гласът има вибрации и както войниците не маршируват по мостове,заради тях,реших,че и ние не трябва да рискуваме...Не,не заради нас,ами хубавия мост ли да разваляме .
Стигнахме до мястото,а там беше толкова хубаво и спокойно,и с чешмичка,и миришеше на борова смола...Приказка...Насядахме по земята,кой направо,кой върху торбички...На Ева си и постлах чаршафче,сложих и възглавничка,да си се чувства добре.Сложихме под чешмичката Sinalci-то и започнахме да си говорим,като вече всички баха по-освободени.Дори ми се посмяха,за което съм много обидена(шегичка ),за това,че съм разтривала Тоше по раменете,които пък той бил попрекалил да ги"помпа във фитнеса'(няма да разяснявам какво точно означава това)А Искра отново ме гледаше с тези хубави очи,а не скрита зад тъмните очила.Общо взето,вече никой нямаше резерви и си бърборихме много хубаво.Не подминахме и Илонка,на която настоявах да се обадим,и я вкарахме и нея в нашият филм...(да ми прости,ако сме прекалили).Е,да не пропусна това и,че си попяхме и беше много хубаво.От някъде ще се появи и клипче,ама защо ли се съмнявам,че на него ще се чува само една от нас(Ева,ама то детето пееше с пълно гърло).Дойде време и да си налеем от дългоочакваната напитка,като преди това направихме специална фотосесия с бутилката,която ще бъде изпратена на главният мениджър на Sinalco( ).Държа да отбележа,че аз бях именития фотограф,ама то и да не си толкова способен( ),при такива Тошини убавици,няма как да не се получат красиви снимки.И така,в игри и закачки,времето минаваше и дойде момента някои да си тръгват.Аз трябваше да си тръгна с Габи,но просто не можех,сърце не ми даваше,толкова исках да остана с тези толкова приятни момичета и приказката да не свършва.Надявам се,че Габи не се сърди и ме е разбрала.Към края попитах Дана дали мога да кажа на другите какви хубави разкази пише и дали може да им ги прочетем на тях.Последва положителен отговор и ние се пренесохме в един друг свят-светът на разказите на Дана...Лично аз съм им голям фен и им прочетох любимите си...Имаше и малко сълзи,имаше и усмивки.Дори Дана,чувайки ги отстрани,погледна по друг начин на творбите си.И ето,че дойде и моят час за тръгване.Всички ме изпратиха до таксито,прегърнахме се и се разделихме.Аз си тръгнах с преливащи от щастие сърце и душа...
Момичета-Алекс,Габи,Дана,Ина,Искра,Петя,Диана,Мими,благодаря ви за прекрасният ден!

Тоше-парти в Асеновград

WaterLilly Jun 13 10 9:58 PM

Здравейте
Партито в Асеновград беше страхотно, вярцам че това е бил най-хубавият рожден ден на Вики
Значи, потеглихме аз и Исето от София в 9 часа за Пловдив. Там ни чакаха Вики, Дани, Ели и разбира се нашият организатор, Роси. Напазарувахме храна за партито в супермаркета(където между другото един старец ни попита дали всички сме 11ти клас ), а след това се видяхме с Галя(john cena fenka) и нейното момченце. Тя ни разказа за дома за деца в Пловдив, пострадал от пожара(повече информация в самата тема).
След това потеглихме с колата на Роси към Асеновград. Значи в колата се побрахме 5 човека заедно с голям букет цветя и балони. Отзад се бяхме накачулили 4 човека, като аз и Вики се опитвахме да се скрием от полицаите зад балоните Така и не ни хванаха!
Стигнахме в Асеновград и отидохме у Роси, където изчакахме и другите 2 Тошелинки - Цвети и Диди. След това се разходиме из града(както предполагате беше голяма жега), Ели си купи гривна като на Тоше от Рибната църква, поради което беше най-щастливият човек на света привечер тръгнахме към крепостта(благополучно се качихме и слязохме). После потеглихме към мястото, където беше нашето парти(на около 10 км над крепостта, доста стръмно изкачване). Минахме покрай много красиви гледки и стигнахме заветното място, което също беше много хубаво - природа, тишина, покой, които не след дълго щяха да бъдат нарушени от нас
Приготвихме си трапезата и си пуснахме Тоше(бяхме се "въоръжили" с няколко диска).
Останалото е - песни, танци, смях, веселие до зори. Цяла нощ слушахме Тоше насред гората под звезденото небо, пяхме, танцувахме. Един от най-вълнуващите моменти за мен беше поздравлението за рождения ден на Вики, с "Happy birthday to you" от Тоше. А когато поднесохме тортата, от нея се усмихваше познайте кой - пак Тоше, разбира се
Беше много емоционално, с нетърпение чакаме следващото парти. От мен снимки не чакайте- нали знаете, че съм скарана с апаратите Но другите има какво да покажат...

Вики Jun 14 10 9:32 PM

Хайде и аз да ви разкажа как си прекарахме на партито. Трудно може да се опише с една дума,но ако все пак трябва тя ще бъде незабравимо. Никога няма да забравим тази наша среща изпълнена с толкова приятни емоции. Беше 11 часа и аз и сестра ми вече бяхме на гарата в Пловдив и чакахме Роси. Задаваше се едно усмихнато момиче със значка и това беше нашата чудесна организаторка Роси. Каза ни,че Ели е подранила и вече ни чака в колата. Минахме да вземем Исето и Лили и отидохме към колата.Там ни чакаше Ели с прекрасна кошница с цветя и балони. Натоварихме багажа в колата и се качихме. От тук започна забавната част като трябваше да се съберем 4 момичета заедно с балоните на задната седалка Ели беше отпред с кошницата цветя. Много се смяхме от цялата тази картинка- препълнена кола с хора,цветя,багаж и балони С Лили се криехме зад балоните като вече си мислихме какво ще бъде оправданието ни ако ни спрат полицаи. Първоначално решихме,че сме от късните абитуриентки, а после решихме,че ще кажем,че бързаме за кръщене Беше такава жега,че полицаите се бяха скрили и не ни спряха. Отправихме се към Кауфланд да си напазаруваме. Там беше не по- малко забавно. Видяхме един старец, който ни каза,че сме 11 клас Бяхме голяма картинка докъто избирахме какво да си купим.Избрахме си и отидохме към касата. После седнахме на едно заведение да си починем, да си поприказваме и да изчакаме Галя. Не след дълго дойде и Галя със сина си. Поприказвахме си и с нея и неусетно беше станало 14 часа и трябваше да си тръгваме към Асеновград. Отидохме у Роси да изчакаме останалите две Тошелинки-Диди и Цвети и да оставим покупките. Още на вратата ни посрещна едно малко пухкавичко кученце което се казва Тоше Не можех да не се снимам с него и с чудесната кошница цветя Отидохме да се разходим по центъра на Асеновград, ходихме до Рибната църква в която има аязмо с рибки и легендата е,че който успее да види рибките е чист човек с малко грехове. Ние успяхме да ги видим даже и на снимката си личат . После ходихме до Асеновата крепост. Насладихме се на красотата на природата и стана време да се отправяме към мястото за партито. Качихме се на колите и потеглихме. Много ни хареса мястото, невероятно е, вискоко в планината.. чист въздух.. красива природа. Бързо се настанихме и купона започна с пълна пара.Танци,песни,смях,веселие..прегръдки. Бяхме толкова щастливи от това,че сме заедно.Времето летеше толкова бързо и неусетно. Дойде време да разкажа за момента, който никога няма да забравя и за изненада която толкова много ме зарадва. Цвети си търсеше фотограф да заснеме момента а аз все още нямах представа за нищо, докъто не се появиха Тошелинките с тортата можете да предположите как се почувствах- на седмото небе от щастие. Наистина бях изключително изненадана и развълнувана. И това не беше всичко а след като видях щях да литна от щастие Забравих да допълня,че докъто ставаше всичко това Тоше запя Happy Birthday ..Всичко беше тооолкова вълшебно Бях истински щастлива и все още съм след като имам тази чест да познавам хора като всички ВАС!!! А тортата беше толкова прекраснаа..не ми се искаше да я разрязваме .. но се наложи Освен толкова красива беше и много вкусна! Последваха още танци,песни и веселие до сутринта.. пяхме с цяло гърло (колкото и да казваме,че не можем след като Тоше се чува повече от нас звучим чудесно ). Някой си поспахме мъничко и след като се събудихме започнахме да се приготвяме за тръгване .. а как не ни се тръгвашее ..

Накрая искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, първо на Роси,защото ако не беше тя и прекрасната й организация всичко това нямаше да го има, на всяка една от вас за чудесните моменти заедно, за незабравимите изненади, за всичко .. за абсолютно всичко! ВЕ САКАМ СИТЕ

diana Jun 14 10 10:15 PM

Е те това се вика парти!
Танци,смях,хапване,пийване,пеене …… с една дума веселие до зори!Ето моят разказ за отминалото събитие:
Аз и Цвети пристигнахме последни , тъй като идвахме от най-далеч.Слизайки на гарата в Асеновград очаквахме останалите Тошелинки да са там , но уви , никой нямаше. Хм , защо ли?Дали бяха забравили за нас? Едва ли , та какво парти ще бъде то без нас. С Цвети решихме да си поседнем на една сенчеста пейка и да поизчакаме ,току виж някой се сетил да ни потърси. И за радост след около десетина минути ето,че нашата домакинка и организаторка Роси заедно с Искра дойдоха. Оказа се , че те всъщност идват точно на време, а ние сме тези дето бяхме подранили. Нещо неприсъщо за придвижването с влак. Както и да е……ее бяхме малко обидени ,но после ни мина. Натоварихме се в колата на Роси и хоп ето ни у тях. Там вече бяха всички Тошелинки , готови за парти. След като се поздравихме за добре дошли и поотморихме ,Роси предложи да ни разведе из Асеновград. И понеже беше доста жежко навън прибягнахме отново до услугите на автомобилния транспорт. Придвижването стана с 2 коли – тази на Роси и един неин добър приятел,за което му благодарим. Центърът на Асеновград е чисто,спокойно и уютно място. Там видяхме и що е това чинар. Мисля ,че нашите фотографи не пропуснаха да го снимат.Ако са,лично аз ще им дърпам ушите! Посетихме и храма „Св. Богородица Рибната” или Рибената църква и успяхме да видим трите рибки!!! След разходката пак се прибрахме в дома на Роси за да натоварим багажа и вече да потегляме към мястото на нашето дългоочаквано парти. По пътя спряхме и разгледахме Асеновата крепост.Гледката от горе е невероятна! Ооооо тука имаше големи емоции……особено при слизането. Като разгледахме и тази забележителност продължихме пътя си нагоре. Пътуването беше приятно , въпреки многото завои и тесните улички. И как иначе , в едната кола звучеше Тоше,а в другата си говорихме за Тоше. Така в приказки и песни бързо стигнахме уреченото място. И тук искам да кажа Благодаря на Роси , която бе избрала наистина чудно местенце и като цяло бе създала невероятна организация!
Стоварихме багажа ,по освежихме се малко и всяка се зае с нещо.Едни кълцаха краставици и домати за салатката,други сгъваха салфетки,слагаха вилици и т.н. След като наредихме трапезата,насядахме,казахме си наздраве и беше време шоуто да започне! Някъде по средата дойде ред и на изненадата за нашата рожденичка Вики! А каква беше тя ли?Ммммм……..най-вкусната торта ,която може да си представите със снимка на Тоше. След нея последва изненада № 2 – един колаж,който всеки би искал.
Край нас имаше още две компании,но ние бяхме най-щури , весели и забавни.Може би и затова от едната компания решиха да се позабавляват с нас в ритъма на Тошевите песни.
Аз бях от тези,които решиха да си подремнат малко и към 4 часа с Вики се запътихме към креватите.Имаше и такива ,които посрещнаха утрото без сън – Исето,Цвети и Дани!
На другия ден Роси този път с помощта на мъжа си и неговата кола ни изпратиха до гарата ,взехме си довиждане и така завършва моето съкратено разказче за най-якото парти в Асеновград!

P.S. .....и да пътуваш с БДЖ никак не е зле!!!!!!!
P.S. Роси забравих Тоше

Сакам Ви сите които бяхте на партито и телом и духом!

https://2img.net/r/ihimizer/img532/4352/28237139283091514016631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img401/3575/30077139192521249816631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img822/1749/30077139191621227316631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img210/9572/30077139190645202916631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img714/4459/30277139188225142416631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img21/8668/30277139186313094616631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img256/5388/30277139186293094116631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img695/907/30077139190641202816631.jpg, https://2img.net/r/ihimizer/img189/9130/30277139188233142616631.jpg

Тоше-парти в Кюстендил

eleonara16 Aug 8 11 6:48 PM

Здравейте мили мои тошелинки!
Вчера рано,рано седнах да напиша разказ за преживяното вълшебство през последният ден,но нещо стана и той се изстри преди да го публикувам.
А вярвайте ми ,че нямах сили да пиша отново.Днес вече съм се наспала,отпочинала и все още силно развълнувана от срещата ми с тошелинките!
Как започна всичко!Сутринта станах към 7ч. защото Влади трябваше да се храни.Запчнах с довършителните неща около посрещането и незнайно как
станало обяд.12ч. минаваше и всеки момент тошелинките трябваше да пристигнат.Имах ме уговорка да ги чакам на една бензиностанция преди града.
Но Диди ми се обади,че ще ме намерят и няма нужда да се разкарвам.На въпроса "Къде сте?"-тя ми отговори,че са малко преди Кюстендил.Аз,баба,
бебе и мъжа ми излязох ме да ги посрещнем пред вкъщи!И аз зачаках с трепенто очакване...и чаках,чаках,чаках...Оказа се,че "малко преди Кюстендил,
е малко след Радомир!!!" )))
И след толкова чакане зад завоя се подадоха двете коли на тошелинките.Последваха "бакнежи,прегръдки,очи насмеани...." и пак така.Не можех да се
наситя.Исках да ги гушкам,гушкам,гушкам.Пристигнаха Нели,Ицето,Бени,Диди,Ини,Данна,Дани,Вики и Рени.Пропускам ли някой??Направих ме фотосесия заедно.
И стана време да ги запозная с Влади!Това е леля,еди коя си,и още една леля и още една....Детето с най-много лели ))Влади се държа много добре,остави
че не се разстрои но и му беше приятно даже пускаше по някоя и друга насмевка !
Нали беше прекрасен празник -приображение реших ме да отиден до близката църква за да запалим по една свещичка.Аз се помолих Тоше да ни пази и винаги
да ни насочва в правилната посока.Помолих се да сме винаги заедно и са става ме все по-силни и връзката между нас да е още по-силна.
След това отидох ме до едно близко заведение,с дебела сянка да отморим малко.Да се наприказва ме мъничко и да изчака ме и другите момичета.
Не след дългго и Олето се присъедини към групата.Присиганаха заедно с мъжа и Стоян и малката,прекрасната дъщеричка Цвети.Отново посрещане по тошелински...
Точно се разприказвах ме и телефона ми звънна-Окси пристигаше с децата.Ето я и нея,Славея и малката фея Михи.В сладки приказки неусетно беше станало време
да става ме за да се отправим към следващата задача-посещението в дома при децата.Него ще го пропусна ще напиша отделно разказче,не искам да развалям този
защото посещението не беше това което очаквах ...
След като си тръгнах ме от дома се прибрах ме вкъщи за да изпатим Олето и семейството и защото трябваше вече да тръгват.На тръгване си обещах ме да не е
последната ни среща и другото съберане да бъде скоро.Сега се сетих,че не си направих ме обща снимка в пълен състав.Голям пропуск,ако обичате следваща
събота да дойдете отново за да поправим грешката !Изобщо не ни се искаше да се разделя ме ,но нямаше начин.Изпратих ме я и се отправих ме да пазарува ме за купона.
Отидох ме в близкият хипермаркет.Определено бях ме много забележителни всички с форумските си тениски.А колко ми беше приятно да се обръщам и на всякъде да виждам тошелинка.
Тошелинка тук,тошелинка там...Хам,хам ще ви изям.Набързо взехме необходимите неща и се отправих ме към заветното място.
Пристигнах ме.Вече бях ме тук и оставаше само да си подредим трапезата и да монтира ме екрана на мултимедията която Нели донесе.Всеки се захвана с нещо.И нещата вървяха много
бързо и скоро всичко си беше на мястото.Смрачаваше се,а всички тръпнеха в желание да видят как ще изглежда Тошенцето на екрана........И ето ,че той изгря.Какъв кеф,няма такова
удоволствие.Тук е момента да благодаря на Нели,чу направи това възможно.Че подложи апаратурата на това изпитание,да е под открито небе,на влагата и т.н. само за да ни
направи щастливи.А ние бях ме безумно щастливи.БЛАГОДАРЯ ТИ ,НЕЛСИ!!!ЦЕЛУВКИ ЗА ТЕБ!!!
Уж трябваше да хапваме,но много на бързо вечерях ме и един по един се прикотках ме пред екранчето.А Тоше пееше и гласът му се лееше като магия.Съвсем скоро изгря и "зведеното небо"
От 5години имам вилата,но никога до сега не съм вижала зведите да всетят толкова ярко,и въздуха да е толкова лек за дишане.Имаше магия и мисля,че всички я усетиха.
Цяла нощ пях ме ,танцувах ме....По някое време телефона ми звънна и познайте кой беше,Цветка-кокетка...Искаше да ни каже нещо на всичкиувключих телефона на високоговорител и всички
се събрах ме като пиленца около него.Поздрави нас рожденичките и всички останали и след малко ...Ева,това малко безценно съкрове запя "По тебе" всички се трогнах ме страшно
много.Разбира се имаше и сълзи от радост ,сълзи от умиление и безгранична любов.Когато песента приключи,на свои ред ние поздравих ме двете дами с "Волим осмех твой".
Доказах ме,че за нас любовт наистина няма граници.Цвете благодаря за прекрасната изненада-напълни ми душата.Целувки за мълката тиквичка )))
Купона беше в разгара,когато всички се вкупчих ме в средата на двора и явно,че ще имаше някаква изнена.От огромният екран Тоше запя "happy birthday to you"!! И това беше само началото
Няма какво да ви разказвам,просот трябва да се види.Всичко беше ок.Държа да кажа в моя защита...че през целият ден се държах.Въпреки,че сълзите ми тръгваха на много пъти.Но все пак сме
се събрали да се веселим,не да плачем,но......
Нямаше как да сдържа сълзите си когато на екрана застана нашата прекрасна тошелинка Влади.
"Здравейте мафия,как сте?Имали там едно местенце за мен,а???"-Сълзите ми отново ми тръгнаха,е да Влади не беше с прическа и хубави дрехи,и корема и се виждаше.Но пак ставаше(тя знае защо го казвам ))
Влади,дори и в чувал да си облечена добретата и прекрасната ти личност пак ще се виждат от космоса.Обичам те такава каквато си,без грим,прическа и пози.Обичам те защото ти си един невероятен човек
За съжаление ни си най-много ощетена от всички не.Но това не е проблем,защото нашата връзка вече е на много по високо ниво.Дори и без да се вижда ме пак се обича ме.Дори това засилва повече обичта ни
към теб.Сигурна съм,че всички ще се присъединят към моето мнение.
Момичета благодаря за това което бяхте направили,за всички изненади които последваха.Нямаше как да не потекът реки от сълзи,намаше как да овладея емоцията пък нямаше и нужда.Всички сълзи бяха от радост.
БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ...за това ,че направих те този ден незабравим за мен.
Партито продължи...песни,танци,усмивки и т.н.Но започна да застудява.Но сега да не си помислите,че това ни е уплашило.Тошелинка от нищо не се бои.Мъжа ми (специални благодарности към него,ще има много
да му се реванширам )запали лагерен огън и купона продължи.Пуснах ме си концерт,огъня ни топлеше краката,а гласа на Тоше не топлеше сърцата.Всичко си беше на мястото.Така седнали около огъня,
посрещнах му утрото.Напривих ме си крушевско кафе...и така неусетно слънцето се издигаше ннагоре в небето,а на нас не ни се искаше всичко това да свършва.Но слънцето и време бяха по настоятелни от нас.
Окси,като типичната майка ни направи закуска и ни събра като пиленца около нея.Хапнах ме и започна така неприятното събиране на багажа.Гледах ги,а сърцето ми се свиваше.Исках да ги прегърна и да не ги
пускам.Исккаше ми се да се върна назад и да е отново 6-ти.Исках да ми кажат,че са близо преди Кюсттендил.Исках да спра времето,но нямаше как.
Забравих да кажа,че след закуската ни дойде силата и направих ме една хубава пазпявка рано сутринта.Поведени от чудесното изпълнение на Михи-"Майка на Марийка думаше.. на на на" имаше и хора в средата
на двора.Всичко както си трябва. ))
Събрах ме багажа и се отправих за да си вземат довижда не с племеника си!!!
Сърцето ми се беше свило от болката от настъпващата раздяла.Намаше как да сдържам сълзите си.Нямяше начин,а нямах и желание.Оставих ги да се стичат.Пях пренаситена от емоциа,бях преизпълнена с любов.
Усещах как преливах цялата от обич към всички ви.Тръгваха си ,аз не можех да ги задържа при себе си...пуснах ги да си отидат ,защото знаеш че все пак ще се видим отново някаде.На автогарата,някоя
бензиностанция или пред вратите на поредният дом който ще посетим.Довиждане мили мои тошелинки,довиждане мои сестри.Обичам ви независимо от разстоянието,независимо от големите ни раздели.Обича ви!!!
Прекалено силно за да ми попречи пространството между нас.Вие винаги ще сте не едно много топло място в сърцето ми.
Изспуснала съм много моменти сигурна съм,но как да опиша какво е чувството да лежиш на полянката,Тоше да пее,приятелите ти да са до теб и да гредаш обсипаното небе с звезди.Няма толкова красиви думи,
което да изпозвам.
Ще чакам с нетърпение следваща ни среща.Ве сакам,ве сакам,ве сакам.
Благодаря на всичик които се обадиха и ме поздравиха за празника ми.
Всики ден ми го разубавувате животот....ОББИЧАМ ВИ,БРЕЕЕ!!!!

те сакам тоше!!!!!

http://www.freeimagehosting.net/e1821
http://www.freeimagehosting.net/71753
http://www.freeimagehosting.net/t/f18.jpg
http://www.freeimagehosting.net/0e6cb
http://www.freeimagehosting.net/10921
http://www.freeimagehosting.net/71719
http://www.freeimagehosting.net/063c3
http://www.freeimagehosting.net/3e9c2

https://www.youtube.com/watch?v=ATBDs1GfMgI
https://www.youtube.com/watch?v=u3lcPGfrQgA
https://www.youtube.com/watch?v=mPqjH6s7_Ws

cresha Aug 9 11 10:23 PM

Ели, миличка, толкова емоционално си описала нашата нощ под звездите, че не знам какво да добавя... Любовта и магията витаеха във въздуха и нямахме нужда от много думи, за да разберем как се чувстваме... заедно сме едно цяло! Да, всеки един от нас е различен, но съберем ли се заедно, всички проблеми и различия отиват на заден план! Защото сме избрали да бъдем истински, да бъдем добри и да обичаме!
Често се сещам за един цитат от нашумялия филм "Здрач", където Едуард казва на Бела, че той не може без нея, защото тя е нещо като лична доза хероин за него... Може би Тоше и неговата прекрасна личност е точно тази прецизна доза дрога за нас, която ни опиянява, която ни сближава, която ни кара да вършим чудеса заедно... Не знам... Не мога много разумно да си обясня, как въобще не спах цяла нощ и как шофирах до Благоевград без въобще да мигна... Чак когато се прибрах вкъщи, усетих, че емоциите ме отпускат и легнах на леглото като труп, въпреки че нямах търпение да кача снимките и да разгледам видео-спомените от това невероятно и запомнящо се денонощие.
Възхищавам се на Ели, която на своя рожден ден реши заедно да зарадваме и дечицата от дома в Кюстендил. Ние се бяхме подготвили с подаръци, лакомства, играчки и колаж-подарък. "Фабриката за балони" наду балоните за отрицателно време! Когато влязохме на територията на дома, ни посрещна заместник-директорката и ни връчи декларации, в които да се подпишем, че няма да снимаме. След това разреши само пастите да се внесат. Парадният вход на дома изглеждаше много добре подреден, но нас не ни пуснаха...Казаха ни, че дечицата в момента са на задния двор и ние обиколихме целия дом, за да стигнем до площадката... Искаше се ни се да скрием балоните и да ги раздадем накрая на нашата среща, но дечицата като ги видяха и запищяха, заподскачаха и нямаше как - раздадохме балоните... Те много бързо се спукаха на плочките, но какво да се прави, важното е, че доставихме момент на радост. Аз бях подготвила съвсем кратка реч за това кои сме и за какво сме дошли, бях си избрала и една приказка за ангелчетата от нашата книжка "Любов без граници", но не ми се удаде възможност да я прочета... Дечицата бяха като малки дивачета, крещяха, скачаха, някои имаха много вулгарен език или пък дори се опитваха да замахват с ръце, но те не са виновни. Напротив! Възпитателите са тези, които могат да ги научат на добро, които могат да им дават любов, а не просто да идват на работа, за да отбият номера... Понеже успях да пообщувам с повечето деца, раздадох и бонбони накрая, като се опитах да привлека вниманието и на най-срамежливото дете, мога да кажа, че всяко дете, дори и най-затвореното може да бъде привлечено да покаже добрата си страна. Но за това трябват желание и упоритост. А възпитателките и лелките стояха през повечето време отстрани, не им правеха забележки за грубите думи или действия. Според мен, директорката на дома е разбрала, че ние няма да правим голямо дарение, и затова не е подготвила възпитателите. Което не говори добре за управлението на този дом. Не бяхме сигурни, че ще им дадат играчките, които бяхме приготвили. Единствено разбрахме, че наистина ще водят няколко дечица на море, за които бяхме осигурили бански. Решихме да не стоим много и да си тръгнем, защото възпитателите въобще не се заинтересуваха кои сме ние и защо сме дошли, само се удивиха, че сме от цяла България... Нямаше как да дадем играчките на децата, защото те щяха да се скарат или да ги подхвърлят на земята превъзбудени и не оценяващи жеста ни, тъй като никой не ги е научил как да благодарят или как да ценят едно нещо... Запомних едно малко усмихнато момиченце, което не говореше, но което протягаше непрекъснато ръчички, за да я вдигнем високо и после не се пускаше... Запомних малката Марийка, която ми показа огледалце и аз я научих да казва: Огледалце, огледалце, я кажи, коя е най-красива на света? - Марийка!, при което личицето й грейваше... Запомних едно малко момченце, което също не говореше, но като видеше някоя от нас с по-дълга коса и заставаше отзад да гали, да гали и да заплита косата... После разбрахме, че се казва Исус. А едно момченце, като протегна ръчички да го гушна и аз го взех на ръце, беше толкова приятно топло и така ми пасваше на прегръдката, че си помислих, че това дете би могло да е мое... Разбрах само, че се казва Илиян и че му липсва някой да го гушка и да го вдига до небето... Най-превъзбуденото и пищящо от балоните момиченце, Камелия, също искаше да общува с мен, като без да се замисли ми каза: "Мамо! Вземи ме на ръце!". На нея й разказах едно стихче, което знам от малка, само че го преведох от руски език... Веднага дотича обаче още едно момиче, което видях преди това, че се опитва да дърпа Михи и да замахва по нея агресивно... Разбира се, аз преди това бях обяснила на моите дъщери, че отиваме в дом за дечица, които са без майка, които няма кой да обича и затова те могат да се държат и много гневно и обидено... Но накрая успях да укротя малко страстите и да запеем заедно песничката за зеленчуците и да изрецитираме една броилка за петлетата. Накрая дечицата не искаха да си тръгваме, искаха да дойдем пак и пак... Тръгнахме си с горчивина в сърцата, защото на всички ни се искаше тези дечица да не са изоставени в някаква институция, а да са в прегръдките на майките си...

Понеже не мога да се изразявам кратко, свършвам засега с тази част от моя разказ... Очаквайте продължение... ))

Ели Jan 20 12 8:45 PM

От 6 Август 2011 година мина доста време,но днес пристигна свидетелството за дарение от дома в Кюстендил и ни върна към емоциите на този прекрасен ден, в който отпразнувахме рожден ден / дори цели 4 / и направихме едно добро дело

http://prikachi.com/images.php?images/409/4288409a.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/408/4288408V.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/410/4288410a.jpg