Нај, најЧекорев по нејна улица
Како блажен месечар
И со стапки среќата ја мерев
Мислата ми годеше
Колку ли уживаше мојта драга синоќа со мене
Есенските дождови наполниле олуци
Сѐ е влажно, а во душа гори
Колку среќа небеска во крвта моја балканска
Таква среќа дури страв ми створи
Дај, дај ми свои усни да ги љубам
Нај, нај, сѐ до зори злато мое...
Рај, рај е покрај тебе
Штом те сакам знај, знај
Сѐ ми годи безмерно...
Дај, дај ми свои крилја јас да летнам
Нај, нај, сѐ до зори злато мое
Рај, рај во твоите очи ѕвезди бројам
Крај, крај не ќе дојде никогаш...
Застанав пред твојта капија
Срцето да го напијам
Да се смири трепет на рака
Врз неа заспала свила разлеана
Дали знае колку ја сакам?
В постела гушнати
Излишни се зборови
Затварам очи
Сонувам во боја
Най-найВървях по нейната улица
като лунатик
и със стъпки щастието мерех
мислих си
колко ли се забавляваше моята любима снощи с мен
Есенните дъждове напълнили улуците
всичко е мокро, а душата изгаря
колко щастие небесно в кръвта моя балканска
такова щастие,дори ме е страх
Дай, дай ми твоите устни да ги целувам
Най-най,всичко до зори злато мое
Рай,рай е покрай тебе
щом те обичам знай,знай
всичко ми допада безкрайно
Дай,дай ми своите крила аз да литна
Най-най,всичко до зори злато мое
Рай,рай в твоите очи звезди броя
Край,край няма да дойде никога
Застанах пред твоята врата
сърцето да го напия
да се успокои трепет на ръката
върху нея заспала коприна разлята
Дали знае колко я обичам?
В постелята прегърнати.
Излишни са думите
Затварям очи
сънувам в цвят
Чуй песента тук: [You must be registered and logged in to see this link.]