ТМЛ Словения -2012

Тази година благотворителната акция Тошин Мост на Любовта - Словения ще се проведе в Център за малтретирани жени.
Всеки, който желае да се включи може да изпраща своите средства на следната банкова сметка или пощенски запис

сметка в ЛЕВА
Райфайзенбанк
Даниела Иванова
IBAN: BG97RZBB91551097276003
BIC: RZBBBGSF

ПОЩЕНСКИ ЗАПИС на адрес:

6000 гр.Стара Загора
Централна поща – до поискване
Диана Петрова Радкова

Ето и адреса, на който можем да изпратим и своята картичка

Center za pomoč Emma
Skupina
Tržaška 2
1000 Ljubljana
SLOVENIJA

Списък на включилите се до момента:

Средства са изпратили:
Тотка Славова
Нели Цекова
Елеонара Василева
Олга Хрисчева
Искра Рацова
Диана Радкова
Христина Горанова
Лилия Димитрова
Даниела Иванова
Марин Маринов
Гълъбина Йосифова
Албена Ганчева

Събраната сума до момента е 148 лв.

Изпратили картички:
Елеонара Василева

Копирам поста си от старият форум , за да се знае.

didi47Dec 6 12 11:00 PM


Тотка Славова
Нели Цекова
Елеонара Василева
Олга Хрисчева
Искра Рацова
Христина Горанова
Лилия Димитрова
Даниела Иванова
Марин Маринов
Гълъбина Йосифова
Албена Ганчева
Мина Йовева
Диана Радкова
Обща сума = 167 лв.

Днес са изпратени 80 евро. Пожелаваме успех на поредният МОСТ НА ЛЮБОВТА

Ето и разказите на словенките за самото събитие ...

@dpop
Još jedan TMLJ je uspješno sagrađen in pređen...Bilo je lijepo, prijatno, toplo...Bucho i Zorka su uljepšale dan ostalima a kasnije su se pridružile Hristina i zvijezdica..Bilo je mnogo pozitivne energije i priče o Toški, Kruševu...Prekrasno je to da je Hristina iz Kruševa pa je i to dalo poseban pečat svemu..
Šta reći...falile su nam Pika, baby, isabela, Mirjam...ali..i svi ostali, naravno...Čitali smo vaše razglednice na glas i eto, vrijeme je prošlo kao tren...
Centar i njegovi korisnici već 3 godine pokušavaju kupiti projektor i platno koji im je jako potreban pri savjetovanju i pomoći..Evo, sada će im uspjeti..Pošto smo skupili i više nego što smo mislili, biće za darove i nešto hrane, što njima mnogo znači...
Hvala mnogo svima a posebno bucho koja je sa žarom i srcem zaokružila ovaj most ljubavi...
Predajemo misiju u ruke Makedoniji, neka se ljubav nastavi...
Eto, ja imam toliko za reći, biće još sličica, javiće se bucho a možda i ostali...nadam se da ste svi zadovoljni, opet je putovala ljubav od vas do nas i nazad a onda sve to zajedno ka Toši..Hvala vam...

@bucho
Slika mnogo govori, ali ipak ne sve...glavno je u našim srcima, ono što rječi ne izgovore ali govore od ganuča suzne oči onih sa kojima smo bili povezani u misiji Tošicine ljubavi.

Eto malo mojih utisaka; moje putovanje je počelo sa brojem 16 - toliko naime košta karta; u Celju sam slučajno uhvatila rječi konduktera, da jedan raniji vlak za Ljubljanu kasni, na moju sreču...tako nisam trebala čekati 1 sat i bila sam u Ljubljani ceo sat ranije. Dok sam pisala poruku Zvijezdici, javi mi se Zorka - mobi sam tako imala u rukama i nije bilo problem da ga čujem Malo sam pustila da mi Tošica pjeva, prije nego sam se javila... Lepo smo se dogovorile i bila je kasnije moj vodič.

Opet sam morala presjedati i u jednom momentu mi korak zastane, jer ugledam na jednoj ploči br.16. Samo se osmehnem i veselo idem dalje. Osječala sam se neopisivo zaštičenom i voljenom...

Bio je i jedan smešan prizor na jednoj stanici; jedan dosta krupan momak krenuo je kračim putem od voza do stanice, tamo gdje ne bi smeo, naravno. Hoče da galantno preskoči ogradu, ali nasjeda kao kit na obali. Udri se tamo, gdje ga najviše boli. To još nije bilo dosta, izgubi ravnotežu i lepo zaokruži celim telom prema snegu, malo se još drži onda "capne" na sreču na meko - u snjeg To se događalo sve na maloj visini one obične ograde sa dve štange.
Neka mu je to dobra škola za dalje.

Dve stanice ispred Ljubljane, ugledam na nebu od oblaka veliko slovo T i ispred njega veliko srce


Sa Zorkom smo malo tražile sam centar Emmu i nikako da ga nađemo - razume se da je u tajnosti. Odlučim da pozovem dpop, da nas uputi...

Ne trebam pisati kakva radost je ugledati svako drago lice, sa kojim me je povezao Tošica. Kakva energija kola tada od Nebesa do nas i u nas i natrag.

Jedna žena u centru EMMA nam je rekla odmah na početku, da je Toše imao posebnu misiju na ovome svetu i kada ju je ispunio, vratio se ...
Druga nam je sa suznim očima ispričala, kako je njena mala čerkica htjela, da onog kobnog oktobra kupe svečicu, uporno je to tražila. Kaže ova žena - i tako smo kupile svječicu, a nisam uopče znala zašto! I dođu do pločnika gdje su se taj dan palile svečice Tošici na čast...

Divno je bilo družiti se sa ljudima, koji su nas tako lepo pripremljeni čekali. Dok sam pričala o Tošici, svake toliko sam pogledala u dpop i ona me ohrabrivala sa osmjehom i klimanjem glave; tako sam znala da je sve kako treba.
Zorka je sa njima podelila svoja posebna iskustva, tako da je jedna žena čak rekla, da joj je čast da smo se družili.
Ma nije ni čudno, jer to su ljudi sa velikom dušom i oni shvataju i ono neizgovoreno.
A sve niti je lepo "plela" naša draga dpop. I to tako uspješno, da su se čula čak 2 apaluza!

Neka se na ovome mjestu zahvalim i za preljep poklon i veliko iznenađenje za nas - imate ga na slici što ju je dpop postavila. Nije trebalo ništa niti nismo ništa očekivali. I po slici se vidi da mi je bilo krivo, da su se trošili za nas...

Kada smo sa Zorkom odlazile, srele smo se i sa Zvijezdicom i Hristinom i one su nastavile druženje sa ljudima u EMMI.

Povratak je bio pun radosti i spokoja u duši. Zorka je par puta ponovila svoje rječi, sa kojima smo se upoznale u Kruševu
"KAKVA ENERGIJA!!!"

Neka ta Tošicina energija i dalje nađe mesto u našim srcima; nije važno koliko nas ima na MOSTU njegove ljubavi - več koliko smo srčani. Neka se njegova humana misija nastavi, on je sa nama DEFINITIVNO

Бени ще ни преведе при възможност

Ето и малко снимки:
без Тоше на къде?

логото на ТМЛ

не разбирам езика, но явно тези медальони са част от подаръците

Превод на разказа на Бучо/Дария за акцията в Словения

Вторник 11 декември 2012 г.

Още то самото начало на тръгването ми, моето пътуване беше белязано под знака на числото 16 – толкова струваша билетът ми до Любляна.
Когато спряхме на една от гарите случайно чух кондуктора, че един от ранните влакове за Любляна се движи със закъснение – за моя радост...така че не се налагаше да чакам и стигнах в Любляна час по-рано от предвиденото.
Докато пишех смс на Звездица ми се обади Зорка, добре че държах телефона в ръцете си и чух позвъняването. Слушах си Тоше през телефона и когато Зорка ми се обади се уговорихме къде да се срещнем. Тя бе моят екскурзовод из Любляна.
Дъхът ми отново секна за втори път,след като видях на една табела отново числото 16...
Този път просто се усмихнах...знаех, че не беше случайно и пордължих напред. Усещах се защитена, щастлива и обичана в този миг...

На гарата имаше един много смешен плакат, изобразяваш едър младеж, тръгнал до гарата по такъв кратък път,по който в действителност едва ли би тръгнал 
Искаше финно да прескочи една ограда, а се нанизва в нея като кит във морска вълна 
Изгубва равновесие и пада в снега...

На две спирки преди Любляна погледнах към небето и видях огромно „Т” в облаците а до него и огромно сърце в облаци...
Със Зорка повървяхме малко докато се ориентираме в каква посока е център ЕМА... беше трудничко,защото очевидно умишлено е направен на място,което се открива трудно. Най-накрая питахме един таксиметров шофьор къде се намира и той ни упъти.

Не е нужно да ви обяснявам какво щастие да срещаш скъпи и любими хора, с които ме свърза Тоше...и каква огромна енергия се усеща помежду ни – от небето до земята и обратно...
Една от жените в център ЕМА ни сподели още в началото,че Тоше е имал тук на земята своя мисия и след като я е изпълнил се и върнал пак на небето...
Друга жена със сълзи на очите ни разказа как през онзи тъжен 16 октомври преди да разберат за катастрофата, малката й дъщеричка е искала да купи свещичка и как настоятелно е търсила в магазините... Така купили свещичка, но до този момент представа си нямала защо...И вървейки,стигнали до площада, където видели безброй хора,които в този миг палели свещички за Тоше...

Беше невероятно да срещнеш хора, които толкава дълго ни бяха очаквали и се бяха подготвяли за този ден на акцията ни...
Докато им разказвах за Тоше, погледът ми срещаше този на Дпоп и виждах как с усмивка и поклащане на главата ме подкрепяше да продължавам разказа си и че сесправям добре... така имах усещане,че всичко е наред...

Зорка пък дълго време си говореше с една жена,за нашите акции, която от своя страна каза,че е удоволствие и голяма гордост да общува с хора като нас...
Но в това няма нищо чудно,защото тези хора имат такива големи души и отворени сърца,че разбираха и посланията ни зад думите...
След нашия разказ дори на два пъти се чуха ръкоплясканията им...

Тук е и мястото да благодаря от името на форума за прекрасния подарък,който тези жени ни подариха – ще го видите на снимките! Всъщност нямаше нужда от подаръци,дори не сме и очаквали... даже и на снимките си личи колко съм притеснена,че са похарчили парите за нас.

Когато аз и Зорка си тръгнахме,срещнахме Звездица и Христина,които и сега продължават да поддържат връзка със хората от център ЕМА.

Пътуването ми обратно към къщи меше изпълнено с радост и душевно облекчение. Зорка на няколко пъти отново изрече онези думи, които каза и когато се запознахме в Крушево : „Каква енергия!”

...Нека тази Тошева енергия продължи да има място в сърцата ни – не е важно колко сме на Моста, изграден от любовта ни към него – важно е да сме заедно и да продължаваме напред!
Нека тази мисия, която той започна, да я продължим и в годините пред нас!
Със сигурност той е с нас и ни подкрепя!


Дария

Разказът и на ДПОП за ТМЛ Словения 2012

Поредната акция Тошин мост на любовта протече успешно!
Беше хубаво,приятно и топло!
Бучо и Зорка направиха денят прекрасен за хората от център ЕМА, а Христина и Звездица се включиха малко по-късно.
Усещаше се позитивната енергия, много си говорихме за Тоше,за Крушево... Беше прекрасно, че Христина беше от Крушево – това определено остави едно прекрасно и вълшебно крушевско усещане..

Какво да кажа – липсваха ни много Пика, Бейби, Изабела,Мириям, ..но и всички останали.
Пречетохме на глас картичките,които всички вие бяхте пратили...и времето отмина като миг.

Центрът и обитателите му вече 3 години събират средства да закупат прожектор и екран, които са им нужни да видеовръзки и комуникации...ето сега и с помощта на нашия форум най-накрая ще ги имат.
Събрахме срадтва повече отколкото очаквахме, затова ни останаха и пари за подаръци и хранителни продукти – все неща,от които имат голяма нужда.
Благодаря на всички и най-вече на Бучо, която с огромен хъс и от сърце координираше през цялото време този Тошин мост на любовта!

Сега предаваме щафетата на поредната акция – този път в Македония.Нека бъде успешна!

Толкова от мен засега. Очаквайте още снимки!
Надявам се,че сте доволни всички!
Отново любовта помежду ни пропътува от нас до вас и обратно до Тоше!
Благодаря на всички!

Дпоп

...Нека тази Тошева енергия продължи да има място в сърцата ни – не е важно колко сме на Моста, изграден от любовта ни към него – важно е да сме заедно и да продължаваме напред!
Нека тази мисия, която той започна, да я продължим и в годините пред нас!
Със сигурност той е с нас и ни подкрепя!
Благодаря за превода!

Благодаря Бени за превода .Толкова е хубаво като го чета,все едно аз съм го писала.Толкова близко като емоция ми е.Но какво се учудвам,все пак Тоше събира хора с еднакви трепети

Днес получих тази картичка от дома в Словения като отговор на тази,която им изпратих от името на Сз. Много мил жест!