Danna Donku on 08/25/10 12:24:50
Завръщане в Крушево
Рано сутринта на 18 август започна моята Крушевска „Одисея”.. или поне пътуването ми към нея; В 4 сутринта потеглихме с Мина от Търново за София, изпълнени с много вълнение.. Точно на качване в автобуса дъжд ни поля пътя и сестра ми беше убедена, че това е, за да ни върви по вода! Цялото дълго пътуване мина така лесно и бързо, че изобщо не усетихме умора, както предния път.. Не ни проверяваха на границата и пристигнахме безпроблемно в Скопие около 13.30 на обяд македонско време; Още на гарата Тоше ни посрещна с „Ледена-медена”, както аз си я наричам, и си я приех като личен поздрав към мен; След като си заверихме билетите за връщане в Бг и си купихме такива за Крушево, търпеливо си поседяхме 2 часа на гарата, опитвайки се да си представим как ли ще ни посрещне Крушево.. дали ще е различна тръпката след една година и въобще ще има ли изненадки... И ето, че се озовахме в комбето за Крушево, запознахме се с един от шофьорите, който предаде щафетата на колегата си-сменник и седна отзад при нас- много мило момче- Таки се казва, видях после, че много от вас го имат в абонатите си на ФБ; Та той ни разказа, че още същата вечер започва празника на манастира, че ще има комбета до там и т.н.; Даже беше така услужлив да предложи да се обадим от неговия телефон на Ирена, защото нямаме македонски карти; та така- беше много весело пътуване, споделихме си впечатленията от предишното ни посещение, после Ирена, Игор и братовчед им ни посрещнаха в Крушево и веднага започна нашето „шетане” из града; Оставихме набързо багажа в квартирата и почти веднага тръгнахме към манастира; Тук ми беше първата изненадка, тъй като аз през цялото време преди и по време на пътуването си мислех, че първо при Тоше ще отидем- всъщност представях си всичко да стане в последователността, както миналата година; Само че всичко този път беше различно, което ми донесе още поводи да се радвам, защото се оказва, че винаги има място за нови емоции; Та, понеже аз съм малко по-бавничка, сестра ми и Ирена били изхвърчали напред, защото имахме да носим разни неща за техните, а нали бързаме и за манастира.. така че с Игор трябваше бързо да ги настигнем.. Не ме питайте как набързо си припомних стръмните калдъръмени улички, по които ми се наложи доста динамично да ходя след цял ден пътуване..без въздух останах, но най-накрая благополучно пристигнахме до другата част от групата и до комбето, което само нас чакаше... Беше препълнено, Игор не дойде с нас, защото реши, че нямало да има място, но пък ние се набутахме вътре- аз, кака, Ирена и Благойче (братовчед им)- бяхме седнали най-отзад на нещо като пейчици, абе шегувахме се, че сме като „затворници, които ги откарват някъде”; Уникално красиво е нощно Крушево на път за манастира.... комбето се изкачваше все по- високо и по-високо, а градчето оставаше под нас с хилядите си шарени светлинки... над нас само луна и много звезди..разпяхме се в колата, беше много весело... Още не можех да осъзная как така бързо се озовах от автобуса за Скопие в комбето за манастира и то вечерта..понеже вече беше към 21 ч. и беше тъмно... Когато пристигнахме и слязохме, от никъде не се виждаше светлина..само луна и звезди ни осветяваха пътя... тръгнахме нагоре към манастира и в тъмното се засякох с Лони и нейният понастоящем годеник Деан и беше много хубава среща, прегърнахме се набързо, разменихме няколко думи и нашата групичка продължи нагоре; (Всъщност с Лони се засякохме на двете най-святи места за нас- на манастира и при Тоше на следващия ден; Сега се опитайте да си представите следното:.... тъмно е, вървим по едно пътче нагоре и както си вървим в един момент от тъмнината изгрява огромният портрет на Тоше..билборда и ето така човек разбира, че е стигнал до манастира.... приближаваме се към Тоше и отляво изгрява манастира- светнал и грейнал сред тъмнината... много красиво! А малко по-нататък на полянките имаше много хора на палатки, както и разни сергийки- като на празник; Запознах се там и още една форумка- Ваня Пеева; Влязохме в манастира, палихме доста свещи... аз нямах чувството, че цяла година не съм стъпвала там... ние някакси го носим това манастирче в сърцата си през цялото време и аз не се чувствах в чужда страна или на чуждо място.... мисля, че ме разбирате какво имам предвид; След това се разхождахме по сергийките и аз си купих едно ланче с моето име, което ми направиха на момента- просто отдавна исках точно такова и не очаквах да го намеря при манастира. Времето ни беше ограничено заради комбето, което се върна в определен час, но мисля, че като за първа вечер, емоцията беше на макс.... грейналия манастир... Тошевата мечта.... огромният му лик като икона, която изведнъж виждаш сред тъмнината.... чудно наистина!; Прибрахме се развеселени, отидохме да вземем и другата ни другарка- Марийчето и заедно всички слязохме в „парка”, както му казват- всъщност на центъра, където вместо старата будка, сега има фонтани... Разхубавило се е Крушево, модернизирало се е.. има ново строителство, нови неща- дори тези фонтанчета много ме впечатлиха; И колкото и да ви разказвам, че не сме усетили пътуването през деня, в момента щом седнах край фонтаните и умората си каза думата- хапнахме сандвичи от близкото заведение и лека- полека се прибрахме в квартирата; Там пък на свой ред ни поканиха на масата и се запознахме с още хора..... поговорихме си и така до 0:00 ч., когато по македонското време официално преминах в лагера на 26- годишните, а по-хубавото беше, че с дъщерята на хазяйката – Калина- сме родени на една дата и затова получихме двойни поздравления, честитки и т.н.; Този рожден ден наистина ми беше по-различен с едно нещо- досега все съм се вълнувала много на деня, както всеки рожденик, предполагам, чувствах се „специална”, защото нали е моят ден това...сега не се вълнувах толкова за себе си, колкото, че ще съм на празника на манастира.. чак ми стана малко странно, защото през целия ден за други неща се вълнувах и само при получаването на някой смс с честитка, се присещах, че имам рожден ден..значи смятайте колко хубави емоции съм имала през целия ден! Да започнем със сутринта- пристигнахме на манастира около 10-11 ч.; имаше много хора, но нямаше блъсканица- имахме време да си запалим свещи, да се помотаем и чак тогава почна празничната служба; Пропуснах да спомена, че докато палех свещи (бях с нашата тениска, естествено) и едно момиче с тениска на Тоше ме спря развълнувано и ми каза „Аз съм Маца от Международния!”.... аз й обясних, че съм от Българския форум, но тя ми посочи логото на ръкава и се разсмяхме – аз й казах, че просто рядко пиша там, но също съм част като нея и ми е приятно да се запознаем; Имаше много хора с тениски на Тоше- млади и стари..всеки си носеше по нещо от него.. На самата служба не стана конкретно дума за Тоше, но неговото присъствие се усещаше навсякъде в манастира и през цялото време- достатъчно беше да погледна всички тези хора, всеки с по нещо от него- я тениска, я друго; достатъчно беше да видя големия му потрет в центъра на службата, по-голям дори от иконите, които го заобикаляха.. да видя как всички тези хора минават край Тоше, целуват го и се кръстят, оставят му по нещо... за да знам, че всеки от тях го носи в сърцето си и душата си и че тази служба беше за него и за „преображението” , което ни донесе; Благословиха ни със здравец, напръскаха ни със светена вода (така че и тази Тошева тениска бе осветена,хаха).... целунах кръстта на попа... беше много специално за мен, не само заради празника и заради благословията, която получих на 26-я си рожден ден, а и защото точно преди една година на същия ден бях кръстена в нашата катедрала ( и пак бях с тениска на Тоше)- тогава си бях обещала, че на следващата година на този ден ще съм в Крушево в манастира... и ето че стана! Бях си донесла голямата свещ от кръщенето, за която ми бяха казали да паля по специални поводи и на големи празници и аз си я запалих малко в манастира; Сега всеки път като я паля, ще се сещам, че е горяла и там; След като службата приключи, започна раздаването на храна- имаше питка, хляб, жито, диня, грозде, сладкиши, бонбони..... попът освети хляба (за другите неща не видях, понеже стана голяма тълпа) и всеки започна да се бута сред останалите, за да си вземе от „свещената” храна.... хубаво беше, че имаше хора, които взели за себе си по някое парче, го споделяха с други, които не са успяли да се вредят- така например на мен някой ми даде да си взема от неговото жито, аз пък дадох от моето грозде... хората споделяха храната си, защото това бе храна за душата на Тоше и всеки трябваше да си вземе от нея.... Накрая една баба, цялата в черно, раздаваше домашни сладки за душата на Тошенце и така се разстрои по едно време и взе да нарежда, че аз помислих, че е родната му баба, а се оказа просто баба, която няма никаква връзка със семейството, ама си го обича Тоше и му беше направила сладки... Беше трогателно наистина!
След всичко това дойде ред и на Тошевата стая- както знаете, носех доста малки дарове за там- от мен, от Алекс, от името на Форума, от Тини, от моята приятелка Ани- все дребни неща, но с много любов и благодарност; кака също доста неща носеше; Стаичката е много различна от миналата година- още по-красива и с още повече любов напълнена- средното легло го няма и на негово място има нещо като етажерка, която освен че стои много красиво, дава възможност да бъдат изложени доста от ценните дарове за Тоше- точно там оставих и нашите; имаше доста нови неща в стаичката- големият портрет над леглото му е сменен и този новият е много внушителен- Тоше е в крачка, движи се и аз имах чувството, че всеки момент ще слезе от стената- неговото легло си е непокътнато- там е възглавничката, на която е със зеления суитчър и така се получи, че снимката на тениските ни е от същата фотосесия, та много добре се съчетаха на снимките възглавничката и тениската ми... Полежахме малко на червената възглавница и си пожелахме желания.. постарах се да снимам всичко в стаята, защото следващият път ще има други неща там; Останах доволна, че си изпълних „мисията на посланик” на нашата Тошева любов- какво му оставих, ще видите от снимките- колаж от форума, една моя снимка на Ловешката крепост, когато от всякъде се чуваха само неговите песни, картичка със сърце и другите неща са от момичетата, които вече споменах; Хубаво беше да се завърна пак там..хубаво и различно- сега знам, че колкото и пъти да отида, нищо старо няма да се повтори и всеки път ще е уникален!
След като се върнахме в града, хапнахме в „Андора” и отидохме при Тоше... Ах, и „неговото място” колко различно беше- още по-красиво, подредено, дори масичка вече има..... а на нея в този ден имаше чепки грозде..за душата на Тошенце!...... и колко нови неща..... а нашият плакат наистина е мега голям (малка компенсация за предишния)- много хора се спираха да го гледат....наистина доказахме, че България си го сака Тоше вечно и без граници! Аз много се впечатлих от картината на Цвети.... грабна ми погледа, преди да се усетя, че е нейния колаж..... много красиво и с много смисъл „Светят само хората, които са горели!”- толкова ми хареса, че закачих под него нашият колаж с Алекс- тъй като отново е със свещ и се получи красива комбинация.... малък български кът! Самият гроб не е вече така претрупан с всякакви неща- само определни неща се оставят там- предимно забелязах снимки, гълъби, ангелчета, икони.... оставих там снимката от Алекс, която тя предвиди за 1-то ходене при Тоше, за да има какво да му оставяме всеки ден; Сложих я легнала, защото не посмях да я подпра на белия кръст от цветя, но след мен някой го е направил,за което съм много благодарна, понеже така наистина стои още по-красиво- та до нея сложих тогава снимката на Крушевското ми сърце в облаците от миналата година и в средата сложих едно малко бяло гълъбче.... и така се получи, че моят гълъбок се съчета с други два големи гълъба и всичките бяха обърнати към Тошевата снимка от Алекс. Засякохме се с Лони и Деян там и заедно палихме свещици; След Тоше, малко по-късно вечерта, отидохме на разходка край вълшебното езеро.... няма да ви описвам гледката, която омагьоса очите ми- ще я видите от снимките.... Беше чудно да наблюдаваме залеза оттам..запяхме „Цел свет преку тебе мост е любовен.....”, както и първата фраза „Поздрав пратив, галеб летна таму далеку.......” и „езеро во сини солзи душа милува”.... абе, цялата песен му изпяхме на Тошенце и не само тази, ами и „По тебе” и каквото имаше Игор на телефона- бяхме с него и с кака; На връщане на Мина й се прииска пак да отидем при Тоше, за да види „къщичката”, грейнала от лампичките вечер...беше красиво, този път много се разчувствах, пуснах си моята песен, която посветих на него, исках да му я изпея и да му кажа „Ето, виждаш ли- това си за мен, ти ме направи такава!”... и за пръв път мисля, се разплаках на гроба му.... от благодарност, от любов, от недоизказани смесени чувства, от болка..... тогава се сетих, че в чантата си пазя една малка картичка, която мислех да му оставя- от най-малките, но с едно цвете и надпис „Ти си моята светлина”- и ми дойде музата и му я надписах..ще видите какво- оставих я над сърцето с облаците и гълъба.... Малко след това дойдоха при нас 2 жени- едната Сузана от Скопие, за другата не съм сигурна как се казваше точно; Сузана ни заговори сама и почнахме да си говорим за Тоше... с такава усмивка разказваше тя за него- уж такива обикновени неща, но запечатали в себе си своето вълшебство от срещата с Тоше; И докато говореше за него по очите й се виждаше как за миг се е пренесла в онзи момент и го вижда, докато разказва, усмихва му се, после за момент погледна една от усмихнатите му снимки до нас и я погали, каза му нещо)); Тази жена каза една голяма истина, за която не бях помисляла точно по този начин- говорихме за манастира, за празника, за Свето Преображение и тя каза „Той всички ни преобрази”; Говорихме си много, сестра ми се впечатли най-много от думите й, че колкото и зает да е бил Тоше, когато хората са го спирали да се докоснат и да си говорят с него, той никога не казвал, че бърза, оставял е човек сам да прецени и да усети кога да си тръгне; Сузана беше изненадана като стана дума, че аз и кака не сме го „познавали” преди катастрофата; После й показах „книжката”, която мислех да занеса на следващия ден- книжката с моите писания за Тоше последната година; Аз се учудих, че толкова хора се впечатлиха от книжлето- просто го бях разпечатала на цветна хартия и подвързала като книжка, за да не нося листи- а и хазяйката и още колко хора сега искат да им пращам такава; Сузана се впечатли, защото е с авторски неща- каза, че родителите му били против писането на книги за него с биграфия и т.н.- и то си е разбираемо защо; И аз тогава й казах, че моето изобщо не е истинска книжка и че с нашият Форум сме направили истинска книга за него, с наши неща, разказах й как се казва книгата и как сме я направили с благотворителна цел и как после паричките сме ги дарили в дом за деца; и как сме част от акциите (тя мисля, май не знаеше, в какво точно се изразяват акциите- а може и аз така да съм си помислила, все пак не разбирах всичко, което говорим)- разказах й как всички продължаваме делото му и как от България често идваме в Крушево и че в деня, в който си тръгваме двете, ще дойдат още момичета от нашия форум; Тя беше много възхитена от това, което правим и че толкова го обичаме Тоше..... също и от внушителния плакат и книжката; Разменихме си координати, напрегръщахме се, беше много емоционано запознанство.. още един човек, с който Тоше ни свърза; Когато се прибрахме беше вече късно и по тази причина не можахме да отидем в „Планет”, където трябваше да се видя с Лони и се получи така, че нямаше как да я предупредя поради липса на ваучер и т.н.... Дано не ми се сърди много- аз й обясних в съобщение по ФБ тия дни; Другата причина да не излезем от дома вечерта бяха все пак рождените ни дни с Калина- като се прибрахме, всички нас чакаха на трапезата, през цялото време се отнасяха с мен и кака като към част от семейството- така беше и миналата година- така че аз също успях да почувствам, че имам празник и се веселихме заедно;
Следващият ден беше специалният ден на Мина, тъй като стана така, че й се сбъдна една голяма нейна мечта- да полети...! Оказа се, че сме уцелили някакъв турнир по летене с параглайтер от Мечкин камен и понеже има много туристи, има възможност за летене с инструктор; Калинчето каза, че е летяла и било много хубаво и така..на следващият ден ходиха пеша до Мечкин камен и кака летя над Прилепското поле (аз се отказах в последния момент да ходя, защото сутринта се събудих с болно гърло, а и пеша до Мечкин камен щях да се озоря) Кака все още е под влияние на нейната емоция във въздуха- разказа, че било чудно красиво, изобщо не било страшно и тя много свободна се чувствала, изпяла няколко песни от високо и даже инструктурът й казал, че „била родена за летане”! По-интересното обаче е, че когато полетяла над гората и полята, кака ги познала, защото била сънувала, че лети над същите места много преди да знае, че Крушево съществува.. в съня си даже мятала за поздрав на нашата баба, която виждала долу.. После направихме връзката..ами че тя е летяла над Баба планина.... странни неща, нали? Крушево е пълно с малки вълшебства..... явно за всеки си има мечта, която да се сбъдне точно там!
Докато кака се е изживявала като „гълъб” (хахах), мен Игор ме води на едно свещено място- на мен ми прилича на параклисче- „Св. Неделя” се казва- на открито е, има чешма със светена вода, няколко икони, свещи за палене и ... една вълшебна гледка, тъй като от високо се вижда чудната природа на Крушево, съчетана с езерото; После естествено обиколихме и езерото пак- седнахме даже на сянка под едно дърво и си слушахме Тоше.. даже и „другарчета” ни дойдоха- едни овчици на паша; На връщане от разходката естествено отново се отбихме при Тоше; Пропуснах да разкажа, че това ми беше второто ходене за деня, защото рано сутринта преди походът до Мечкин камен с кака отидохме да палим свещи... и стана така, че докато бяхме там, дойдоха родителите му..... Пазачът ни предупреди, че идват и ние, както и другите хора, станахме да си ходим, за да останат на спокойствие с него..... все пак се засякохме, поздравихме се за „добро утро” и това беше; много силна емоция ни обхвана- Мина много искаше да се върнем да ги прегърне, но аз я разубедих- наистина усещах, че не е подходящия момент за това, не исках да ги притесняваме; Тъкмо тогава бях оставила книжката- когато се върнахме с Игор, тя все още си беше там, което означава може би, че им е харесала, щом са я оставили; докато бяхме там с Игор, пазачът взе да я разглежда, после една жена взе да я чете и дълго време беше в нея..може би е разбрала думите ми, кой знае... След това дойдоха Ирена, Мария и нейният приятел- така че пак при Тоше се намерихме...... Само дето точно тогава се изсипаха 2 автобуса с туристи от Словения и почнаха да снимат от всички страни..стана доста натоварено и ние си тръгнахме; Аз си знаех, че поне още веднъж ще дойда същия ден- с Мина; Помня, че с нея и цветя му занесохме, но не помня кой от всички пъти- помня само, че за 2 дена бях при Тоше 5 пъти.. просто така се случи, мисля, че успях да му кажа всичко, което исках тогава; Та, когато Мина се върна от летенето, ходихме пак при Тоше- оставихме, каквото не му бяхме оставили, постояхме като за последно, палихме свещи, снимахме се с черешата (която е преместена срещу гроба почти) и когато стана време да си ходим- пак ни „поляха по вода”, защото пазачът поливаше цветята.. взехме си довиждане с нашия Ангел и аз му обещах пак да се върна... След това ходихме да хапнем в „Андора”, където цяла вечер 2 пъти извъртяха албума „По тебе”, от което бяхме много щастливи..уговорихме си пътуването за сутринта и после стояхме малко на фонтаните на центъра- Мария учи Мина на едно хоро и имаше много смешни и забавни емоции; Така завърши последната ни вечер в Крушево- на другия ден, 21 август, в 5.30 сутринта се запътихме с куфара по калдъръмите надолу, към спирката.... беше чудно красиво Крушевско утро, даже изведнъж ми изчезна негодуванието, че е трябвало да станем толкоз рано- въздухът сутрин, птичките..... всичко беше вълшебно, видяхме слънчевият изгрев, точно преди да потеглим; Направи ми впечатление, че в събота и то в толкова ранен час имаше много хора, които отиват на работа..значи денят им започва в 5-6 сутринта; Тоше ни изпрати подобаващо, като на няколко пъти в комбето за Скопие чухме негови песни; Пропуснах да спомена, че на връщане отново бяхме с Таки, само че този път беше зад волана, а ние най-отпред до него, за да виждаме всичко; Абе чудно мина цялото пътешествие- дори 6-те часа престой в Скопие ми се сториха прекрасни, защото освен че минаха бързо, бяхме в едно кафене на гарата, където 3 или 4 пъти пуснаха Тоше..... Дори не ми се спеше, макар че много малко бяхме спали последните дни... И така- щом стана 13.30 аз заех бойна позиция пред гарата и бях в очакване на автобуса с нашите Тошелинки- абе, почаках си половин час, но беше много хубава среща- всички се зарадвахме, а те си знаели, че ще ги посрещна, хаха- та, пихме по едно бързо кафе, побърборихме, разказахме за нашите преживявания, но не с много подробности, за да бъде изненада и за тях, пожелахме си успех, един вид предадохме им с кака щафетата и ние си потеглихме за Бг, а те за Крушево.... кръгът се затвори... беше чудесно! Благодаря на Бог и на Тоше за този чудно хубав мой рожден ден и за всички неща, които запечатах в съзнанието си до другата година, когато пак ще се върна там.... а и чудесата не свършиха с това- на следващият ден ми се случи малка магийка, която знам, че Тоше ми прати- но за нея в друг раздел ще пиша, целувкииии и дано сте се забавлявали с моя ферман !
временно слагам линк със снимки от ФБ, достъпен за всички, докато направя рар за теглене
https://www.facebook.com/album.php?aid=2047...83&l=ecdd575f3a