Здравейте, тошелинци!
Приятно ми е да се присъединя към вашето голямо общество. Това, че и аз вече съм тук, съвсем не е случайно. Главната заподозряна и аз да се присъединя към вас е Данна Донку.
На 6 септември 2010 г. на Конниците във Велико Търново тя ме зарази с магията, която нашият ангел дава на всекиго от нас. Тогава чух първите песни на крушевския славей и разбрах за секунди, че неусетно нещо променя живота ми.
Нека за вас да съм просто Дани. На 24 години съм (боже, кога станаха!), роден съм в Пловдив. В момента съм студент във Виена, Австрия. По професия съм журналист, а от няколко години пиша и текстове на песни (по тази линия се запознах с моята тошевдъхновителка Данна).
Откакто Тоше влезе в сърцето ми, с всеки изминал ден правя по една малка крачка към личното си усъвършенстване. Тоше ми помага да се боря с малките дяволчета в себе си, с инатливия си характер. Тоше ме учи да бъда по-позитивен. Когато моята приятелка Данна ме предупреди съвсем в началото, че ме очаква подобна трансформация, признавам си, бях, меко казано, скептик. О, един певец да ми промени живота – да, бе, да, си казах тогава. Но… времето поставя всичко и всекиго на мястото си, както се казва. Така се случи и с мен.
Не минава ден, без да се срещна в мислите си с Тоше, без да чуя негова песен. Влюбен съм в песни като Cresa, Nikada, Malecka, Najdraga moja, Loso ti stoi, Go lazham sekoj nov refren, Ima li dan za nas, Jos uvjek sanjam da sme zajedno, Koj li ti grize obrazi.
Има две неща, свързани с Тоше, които бих искал да ми се случат: да имам неговите оригинални албуми (все още го слушам само през YouTube) и да посетя Крушево.
Пожелавам си го от сърце!
Ще се радвам да се запозная с повече от вас, „старите пушки“ във форума, и дай боже да създадем и приятелства с трайност във времето.