Стихове посветени на Тоше!

Jun 16 08 11:13 PM
Дали ми липсваш моля те, не питай
така и дъжд в пустиня не е липсвал,
като във дълга, вечна зима днес живея
без слънце съм останала, без тебе....

Дали живея, питаш - да, но някак празно,
душата ми да прежали още няма сили.
И всеки ден отново там ме връща, назад
където бе щастлив, където още дишаш.

Ангелът с божествения глас
gerundelka Oct 7 08 10:55 PM


На тебе посвещавам тези редове,
на англеът с божествения глас,
който ни прегърна със своите криле,
и омагьоса ни с прекрасния си глас.

На ангелът с прекрасната усмивка,
който ни научи какво е доброта,
ангелът гледащ ме от тази снимка,
която днес държа с трепереща ръка.

На ангелът който рано си отиде,
оставил в нас и скръл и печал,
за теб са и усмивките ни и сълзите,
и любовта която ти ни бе раздал.

Пред тебе Тоше аз се прекланям,
пред безкрайната ти ангелска душа,
смехът ти който няма да забравим,
и безмерната ти доброта.

За всичко което ти ни завеща,
за песента, за обичта и за късмета,
да се докоснем то твоята душа,
аз искам да ти кажа "Благодаря"

Благодаря ти за божествения глас,
за песните които ти ни подари,
ти ангелът дошъл при нас,
за да ни направиш по-добри!

Легенда за Крушево

Ако исках да разкажа
За прекрасен глас
Тоше щях да ти покажа
Но не е сред нас.

Загреб, Белград и Любляна
Тъжна вест срази
Скопие във плач облян е
Битола скърби.

Прилеп веч надежда няма
Крушево гори,
А тъгата им прихвана
София дори.

И за българи мнозина
Мил си ти и драг
Но животът ти премина
Като конен бяг.

Всички твои песни помним
Манастир градим
За делата ти огромни
Ний благодарим.

Обичан вкъщи Пр.1
Цяла Македония е твоя
Ще се завръщаш
Всеки ден при нас със Тайно моя.

А песента ти Пр.2
Пее и Балкана и морето
От любовта ти
Мост към нас ще слезе от небето.
_________________________________________________________________________
Стоян Дончев 03.02.2009

14. 07. 2009 г
На Тоше Проески

И тез очи, не мога да забравя,
Все още топлят всеки идващ ден
Все още като тайнствена икона
надежда дават, че ще си до мен.

И този глас, сякаш песента на птица,
Все още тук звучи, напомня ми за теб.
И всяка песен, като искренна молитва
повтаря ми безпир, че ти ще си до мен.

И хиляди години да преминат,
аз тук съм, и за тебе ще говоря
защото знам една магична тайна,
че има ангели, че теб те има.

Danna Donku Jul 20 09 8:51 PM
За Тоше...


Ти си като песен нежна,
От утро слънчево родена
Шепот и любов безбрежна
Е оставил вятърът ПО ТЕБЕ...

Слънце в тебе се е скрило
и грее още всеки ден-
с мечти и обич многокрила,
то лъчи остави и във мен.

Обич в мене ти събуди
и тя отново е за тебе:
музика и много чувства,
живи още са ...ПО ТЕБЕ!

ЗАПЕЙ ОТНОВО
valzal Sep 10 09 8:42 AM

Тази песен е любов
която пазя аз от тебе.
Тази песен е мечта
родена в лунна светлина.
Тази песен е като прясна рана
сърце разкъсано , във кръв обляно.
Тази песен е стенание на моята душа
извън контрол на бедното съзнание.
Тази песен е като грях
потопих се в него - полудях.
Тази песен е шепот на съдба
как стече се никой не разбра ...
и като орисницата зла
повлече те в тъмната мъгла.
От тази песен ме боли
къде си ти, къде си ти!
Тази песен пиша аз за теб
Запей отново, Тоше - неще боли ме веч!

НЕ ВСИЧКО Е СВЪРШИЛО
VALIZALI

Имаше нявга момче талантливо,
безкрайно добро,и много красиво.
Да пее беше му мечта голяма,
да радва хората и да им помага.

Пожъна той навред успехи,
дари на бедните храна и дрехи,
на тъжните- любов омайна,
а на самотните - приятелство безкрайно.

Бори се срещу глада, войната
вслушаха се хората - сплоти сърцата.
Но не всеки намери в него утеха
жадни бяха за пари и успехи.

И се случи ужасна разплата...
дойде, намеси се коварно съдбата.
И на своите черни криле
отне ни милото момче...

И останахме сами в Игри без граници
със свити сърца, с откъснати страници
Но не всичко е свършило...
Живота не ще си ти пропилееш,
ако душата на Тоше във тебе живее!

По-близо

Бях до Океана
и в сълзи обляна
попитах го къде си ти.
Той не отговори,
неискаше да спори
във бурни вълни се разби...
Попитай Небето
прошепна Морето,
то отговорът скри.
Погледнах го аз, а то звездите,
Звездите, Луната ...
а тя горката,
облечена в черно
и някак смирено
за някого тихо тъжи.
Погледнах Водопада
как искренно страда
с Гръмове от Душа той крещи.
До него поляна в светлина заляна
като с нежен ореол.
-Виж там има дъга,
кога валя?
-Не е дъга, дъще- каза Реката-
Това е той,
хайде следвай го ти.
Погледнах отново, познах силуета...
очи- красиви, усмивка- мила
с Полско Цвете във ръцете
Отметна Той назад глава
и божествено запя
"...жалей Горо, жалей сестро,
двамца да жалееме ..."
А гората,
разпиля листата
с клони до земя се поклони.
Изправи се той
-Ве сакам сите!
разпери ръце за прегръдка
и като гълъб отлетя...
-Тоше, поспри и почакай
искам да дойда и аз!
-Върви и неспирай - каза Реката
-Немога, невиждам следа!
Погледни светлината
там в долинита
тихичко градчето спи
а във улицата глуха
Дом със мънички деца,
песента те чуха
и са без майка, без баща
Малко по-нагоре,
в болницата стара
лежи отчаяна жена,
сякаш слуша дневната прогноза,
но до нея е доктор със зловеща диагноза
- "рак на гръдта".
Видя ли светлината
над къщата на децата,
до главата на жената?
Върви, тичай, помогни,
до Тоше по-близо бъди!

Сънувах те

Сънувах сън - сънувах теб,
Прекрасен сън- ти бе до мен.
Сънувах двете ти ръце -
протегнати за да ни прегърнат
и тези твои хубави очи-
готови всеки да обгърнат.

И пееше ни от сърце,
с божествен глас ...
ти всичко пошло разруши
с усмивка нежна...
и до последен час
душата си по нас ти потроши.

И литна тя в небесните простори,
и спираше се тя над всеки град...
и никой, нищо неможа да стори,
да върне те от неповрат.

За този свят

Как ясно помня още
онзи хубав, слънчев ден,
когато аз очите си отворих
и роди се ти за мен.

Беше като Принц небесен
с бели дреха и душа,
а очите тъй прекрасни
ширеха любов навред света.

Твоята усмивка нежна
грееше.И всеке миг
изпълваше ме със надежда
твоят тъй топъл, тъй свят лик.

Песента ти чух аз ясно
"Боже брани я от зло".
И спокйно, и безгласно
заспах аз в топлото легло.

А когато заранта настъпи
като Слънце, отново ти ме озари
със мечти лицето ми окъпа,
нов път пред мене се разкри.

Път трънлив, но много ясен,
път по който ти вървя.
За живот щастлив, прекрасен,
за Свят по-хубав, без тъга.

За този Святаз ще се боря
и редом с тебе ще вървя.
За детската усмивка и игри на воля,
за мир, надежда, доброта.

My destiny

My Destiny is to follow you,
My Icon and my Angel.
To give my love to everyone
Even to unknown stranger.

To fight for the human rights.
For peaceful World
Without war and fights.
For clean and pretty Earth ,
For happiness everyone deserves.

Хей,тук ли си?
Виждаш ли ме?
Чуваш ли моите мисли?
Ти ли докосваш моите ръце?


Хм,защо ли вобще те питам...?
Ангелите винаги са тук!
Често даже с тебе политам,
следвайки един прекрасен звук.


Пей-омайвай ме с гласа си!
Пей-без дъх ме остави!
И подарявай ми смеха си,
със очи ме заплени!


Вече много късно стана...
Ангелите спят ли...?
...........
Ооо,пак съм заспала на дивана!
И пак ли проспах денят си?


Явно сън отново е било...
Протягам се и опъвам ръце!
...ах,но какво е това,какво?
в дланта ми има бяло ангелско перце...


......
Ангелите винаги са тук!...

Научи ме с теб да живея
научиме на много неща
само едно не нучих
да живея без теб сега

Радост и болка с теб изживяхме
Мъка и спомен красив
Песни заедно пяхме
Смяхме се чак до зори

Ала съдба жестока взе те от нас
Забрави твоят глас
очи красива ослепи
усмихна се и продължи


Но ние вечно ще помним тази усмивка
този поглед мил
И тъжните ноти с почерк красив
ще напомнят ни за нашият Тоше ...ангел велик

Липсваш ни

Ако със ръце можех да те стигна
Щях до теб да съм сега
Ако със сълзи можеш да те върна
Цял океан щях да събера

Днес ужасно ми липсваш
И ужасно много боли
Съдбата бе решила
Да ни раздели

Тоше ангеле небесен
Запей отново с нас
Нека твоят глас отново закънти
Времето да промени

Казват че времето лекува
Но тава съвсем не е така
Ти ужасно ни липсваш
И това няма да се промени

Ангел..

С очите си свои аз видях те,
със сърцето си свое аз опознахте.
Мечтите в реалност превърна,
хиляди съдби в една обгърна.

Един ангел на земята
пратен беше ти
свърши си делата и тръгна си
а болката остана да гори.

С думи не мога да опиша,
как боли сега тази празнота,
Как обичал си жестоко
а съдбата не разбра това.

Сега от горе ти ни гледаш
и следваш нас и света
песни мили ни шепваш
ангел наш си ти сега.

АНГЕЛ В НЕБЕТО

Ангеле мой, на небето
има ли много звезди?..
Греят ли те като тебе
и те ли са твойте очи?

Ангеле мой, разкажи ни
има ли още любов,
която до теб не е стигнала
по вятъра и нашия зов?

Ангеле наш...остави ни
малко надежда поне,
надежда, че още те има,
макар и на бели криле...

Ангеле мой! На небето
останаха толкоз звезди,
но никой друг като тебе
по-силно не ще заблести!!...

ЛЮБОВ БЕЗ ГРАНИЦИ

И остана аромат на череша,
думи в песен неказани
и полски цветя от небето,
с любов от тебе белязани.

А всяка дума тук е за тебе,
всяка сълза и всяка въздишка,
всяка усмивка от нас е по тебе
щом душата ти с обич ще диша...

Граници няма за любовта от сърце,
граници няма и твоята песен,
щом в прегръдка от две други ръце
трудният път става по-лесен!

Песента на твоята душа

От всяка струна в мен се лее
песента на твоята душа-
гласът ти вечен ще я пее,
за да бъде мост на любовта!

ТИ всяка рана излекува
с доброто, което ни остави,
и ни научи, че си струва,
добро и ние да направим!

ЛЮБОВ завинаги ни даде
и БЕЗ ГРАНИЦИ я връщаме сега-
удвоена, вечна и безкрайна-
ще ЖИВЕЕШ с нея в нашите сърца!

От всичко свято днес се лее
песента на твоята душа-
гласът ти вечно ще я пее-
тя тупти във милион сърца!

За Тоше

Ако ти не беше ангел, щях ли да простя?
Ако ти не беше Тоше, щях ли пак да спя?
Не, не мисля, няма начин! С тези две очи
как да не заровя с тебе част от себе си?
Плача всяка нощ за тебе, няма ли да спра?
Не, о, не! Та аз за теб бих срутила света!
Да се върнеш все се моля, да възкръснеш ти,
та нима от Бога разпнат по-чист не бе ти?
Всичко свято бих отрекла, да те върна тук.
Ах, без теб не значи нищо никой птичи звук!
Под черешата седейки, мисля все за теб.
В полските цветя лежейки, плача все за теб.
Стари хора искат помощ, грижи и внимание.
Малките дечица - нежност, обич, възпитание.
Тоше беше най-хуманен, най-добър от всички.
Караше ни да се смеем - нас, деца и птички.
Вярвам, че със тази кауза - да спасим доброто,
радваме те там, в небето, ангеле. Защото
ходейки по твойте стъпки, с твоята звезда
и със тебе във сърцата пазим ний света!

Душа в небе постила се над нас…

Звездичке моя , тъй ярко светиш,
дали си Той или лъжа е……
Говори ми!Аз те слушам!
Видя ли го по пътя?
От него ли открадна светлината?
Не, не се укривай зад онзи облак тъмносив!
Ела и разкажи ми!Как сладко ми говориш ти……
- Изминал земния си път , тъй рано ,
Съдбата вечен сън за него отреди.
Недей да плачеш!
Тук горе е , при мен е , на небето.
Нов дом за него Бог специално съгради.
Приказлив и весел е.Разказва за отминалите дни……
Как пътувал е в различните земи –
усмивка и любов на всеки да дари.
От всичко най-много е обичал
в родния си дом щом пак се прибере.
Там , казва , бил е неговият мир!
На моменти щур и закачлив е,
ала нали и той човек е бил……
Сега приятел е на Слънцето и заедно разбуждат утрото.
Смрачи ли се , извежда с блян Луната
и застанал тихо той до нея –
пази своята любима!
Не е забравил и да пее!Гласът му броди като звук навред!
И с право Ангел го наричат!Той носи светлина и сам е светъл лъч за другите!
А ти мъничко дете , когато искаш да го зърнеш , да го чуеш или просто да го поздравиш –
погледни към светлосиньото небе и усмивка изпрати му по облачето във форма на пухкаво сърце!
Благодаря ти моя бляскава звездичке!
Благодаря ти , че надеждата ми върна
и завинаги в сън за мен го ти превърна!

Навсякъде си ти

Всеки път,когато плача
една сълза търкулва се за теб.
Не искам вече аз да плача,
искам болката да спре.

Ледено сърце,
мраморно лице,
увехнал силует…
Безчувствена да бъда.

Но знам –
ден след ден пазя Човека,
който ти възпита в мен!
И знам –
пред всеки камък
не бива да се спирам,
смело да вървя напред!

Заради теб,
заради тях,
заради мен!

На стената

Две очички
като две звездички
усмихват ми се от стената.
Две сълзички
като две вълнички
стичат ми се по страната.
Знам не бива,
но уви…
Морето буйно е –
повелител няма!
Чувства – стари,нови
вилнеят ми в душата.
С микрофон в ръка
възпяваш любовта.
А дали ще разберат
за твойта доброта.
Не знам за тях,
но от мен помни –
По стъпките ти ний вървим,
ден след ден ти благодарим!

ТОШЕЛАНДИЯ
Като влюбено хлапе притичвам тук,
с надеждата да има и някой друг!
Няма нощ, и няма ден -
искам винаги да сте до мен!
И знам, че моето сърце
никога няма да ви предаде.
Да бъдем заедно така -
това е моята мечта.
И да вървим ръка за ръка
по приказния път на любовта.
В измислената ни страна,
в която цари само любовта,
мечти, и вяра , и любов,
живея тук живота нов!!!

До теб стоя в мрака
свещта в свещника догаря.
Имам много да ти кажа,
но в миг аз думите изгубих.
Седях,
мълчах,
заслушах се в тишината.
Очаквах думите ми да се върнат,
но все обягваха ми те.
Усетих гъделичкане отзад.
Обърнах се! –
едно листче зад моето вратле...
В мига намерих думите изгубени:
„Зар некој може да те замени?"!

Аз трудно казвам „Обичам те” на глас

Аз трудно казвам „Обичам те” на глас,
по-лесно е за мен
със стих да го напиша
или песен да ти посветя!
Не!Недей да ми се сърдиш,
ако ти очакваш да го чуеш,
а устните ми пак мълчат.
Погледни в очите ми –
там ще видиш неизречените думи,
преживените емоции,
сбъднатите мечти,
душата ми цялата!
Аз трудно казвам „Обичам те!” на глас,
но не защото в сърцето ми чувства няма!
По-лесно е за мен с малък жест,
внимание и усмивка да го изразя!
И ето пак „Обичам те” ти казвам
не на глас,на хартия само...