Стихове посветени на Тоше!

First topic message reminder :

Jun 16 08 11:13 PM
Дали ми липсваш моля те, не питай
така и дъжд в пустиня не е липсвал,
като във дълга, вечна зима днес живея
без слънце съм останала, без тебе....

Дали живея, питаш - да, но някак празно,
душата ми да прежали още няма сили.
И всеки ден отново там ме връща, назад
където бе щастлив, където още дишаш.

МАГИЯ

Ако бях поетеса -
бих ти посветила най-нежния стих!
Ако бях художник -
бих те нарисувала с най-светлия щрих!
Ако можех да пея -
бих ти изпяла "Цреша" под звездно небе!
Ако бях гълъб бял -
щях да литна и разперя криле!

Толкова много "ако"...

Но аз съм само една обикновена жена,
просто майка на свойте деца -
чула веднъж твоя ангелски глас,
пленена с магия сякаш съм аз!

Рано си тръгна внезапно от нашия свят,
както окапва напролет всеки черешов цвят...
Няма те, знам, но виждам те аз в светлината -
пращаш ни ти ЛЮБОВ на земята!

Твоите песни се леят през граници.
Грейват усмивки на всички лица!
Твоят живот, любовта, нямат граници!
Сърцето ти бие отново във наште сърца!


Благодаря за магията ти, Тоше...

ПАМЕТНО

Ангел? Или син на Бога беше?
Бялата му риза ослепя
без целувка! Само как болеше
докато в лазура полетя.

Златен пръстен от сълзѝ остана
там, където се превърна в скреж.
В устни върху устни. В сладка рана.
В разлюляно пламъче на свещ.

В стая за тъга – неземна тайна
го прегърна. И го позлати.
Бόжи син? Или звезда сияйна?
Горе, над душите ни лети

като облак, като чучулига.
В празнично небе от благослов.
С нас за малко, че живя, ни стига!
За да ни научи на любов.

Млечната му риза се ветрее
във необозримото, отвъд.
Чувате ли Ангелът как пее?
Светъл да е звездния му път.

Makedonsko pole

Tvojata cresha Toshe,
povtorno ke pochne da cveta,
zad tebe ostanaa samo
prazni ladni leta.

Ti si sega sonce koe greesh
na celata zemja nova pesna i peesh:
Jas gore ne sum sam,
jas pak peam,mamo
so siot moj glas,
publikata gore mi pleska
i me chuva kako najskapocena freska.

Vie shto ste dole,
chuvajte go moeto
"makedonsko pole"
Creshata moja,koga ke pochne da cveta
nova pesna ke Vi sleta,
taa za Vas ke bide "sveta"

Jas sum so vashite blizni gore,
tie me prashuvaat poedinechno
za site Vas dole.
I nie znaeme da ljubime,
koga pagja dozd,Ve miluvame,
koga gree sonce,Ve stopluvame
koga peeme Ve splotuvame!

Nemoj da me budite,
sakam pesnata moja da ja neguvate
so nea na idnite generacii
patot da im go osvetluvate!

Земен ангел

Ти като ангел, слязъл от небето,
на хората добри се криеше в сърцето.
И с твоята душа лъчиста,
щедра и добра, по детски чиста,
готов с надежда, топлина бе всеки да дариш,
сълзите на страдащия с любов да пресушиш.

Съдба жестока бе ти отредена,
да се превърнеш в наша болка споделена.
Смъртта стремглавия ти полет скърши,
тъй рано земният ти път завърши.
И с полско цвете във ръка
при нас ще идваш вече всяка нощ в съня.

Над Балканите, виж, как сега притъмня,
но в онзи час ярка звезда в небето изгря.
Ангелският глас там горе ще пее навеки,
в молитва останаха ръцете ни слети.
И всеки път когато към небето две ръце протягам
аз в теб и в Бога ще се уповавам.

Пак пролетно слънце ще изгрее,
ветрец ще вее, в череша славей ще запее.
Ще се изреждат месеци, години.
Горещите лета ще сменят мрачни зими.
Дълбоко в нас образа светъл ще пазим,
делата твои никога няма да забравим.

Малки принце

Ако днес земята със ръце изровя,
ако на Господ се помоля силно
ако на карта цялата земя заложа
ще мога ли до мен да те открия

Не искам много, само за минута,
да видя как смеят се очите твои
как сълзи по бузите се стичат,
щом за любов и топлина запееш..

Хайде, събуди се, ставай, малки принце,
Заедно във Рай земята да превърнем.
В теб са любовта и добротата ни човешка
нека пак сред хората да ги посеем...

И заедно ще учим всеки смел да бъде
ще спрем войни, децата ще прегърнем,
любовта в закон със тебе ще превърнем,
само ти за миг върни се, малки принце

Не идваш...Господ ли не иска да те пусне?
Толкова ли много те обича? Обясни му
че и аз от тебе имам нужда, малки принце...
Не иска... Усмихни се там, някъде от Рая.

А аз ще знам че слънцето когато топли,
това е всъщност твоята прегръдка...
Че пратил си ми вятър да ме пази
и няма никога светът ми да е празен...